История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
С тази масова екзекуция на Рицарите на Храма сред пасторалния пейзаж в близост до манастира „Сент Антоан“ било поставено началото на разпада на първата банкова система в Европа. Макар повечето от жертвите, изгорени на кладата на този ден, да не били от висшето ръководство на финансовата институция, системата така и не могла да се възстанови от удара на екзекуцията и публичното унижение. След още четири години някога могъщите предводители на тези мъже също намерили смъртта си сред пламъците на един остров на Сена, с което цялата банкова система последвала гибелта на техния рицарски орден.
Първата значима банкова институция се зародила не между някаква общност на търговци, а сред членовете на малко известния и на пръв поглед странен орден на религиозните рицари, наречени тамплиери (temple = храм). Основан в Йерусалим от кръстоносците през 1118 г., Военният орден на Рицарите на Храма на Соломон бил посветен в служба на църквата и по-конкретно на опазването на Светите земи от неверниците. По-късно тамплиерите се превърнали в бизнесмени, управлявали в продължение на двеста години най-голямата банкова корпорация в тогавашната история. През това време те положили основите на съвременното банково дело, за което заплатили ужасна цена. Успехът им довел не само до заличаване на техния орден, но и до изтезания и публично изгаряне на клада на предводителите им.
Рицарите на Ордена на тамплиерите, набирани най-вече измежду по-младите синове на аристокрацията, които поради своята непървородност били лишени от титли и наследство, посветили живота си на предана служба на църквата. В Йерусалим те живеели в съседство с руините на Храма на Соломон, откъдето получили името си. Техен специален дълг била охраната на пътищата, по които прииждали богомолци на поклонение по Светите места.
Рицарите тамплиери, поне в ранния период на съществуването на ордена, не се стремели към лек живот. Макар често да участвали в битки, те се хранели само по два пъти на ден — при това мълчаливо, докато слушали как един от тях чете Светото писание. Месо консумирали само три пъти в седмицата. В знак на целомъдрие се обличали с бели роби, върху които бил избродиран голям червен кръст; косата си носели късо подстригана, а темето — обръснато като на истински монаси.
В ордена се допускали и женени мъже, които първо трябвало да се откажат от семействата си; въпреки това те не можели да носят бели роби, на каквито имали право само техните братя, дали обет за вечно целомъдрие. Рицарите нямали право да се докосват до жени, дори да целуват собствените си майки и сестри. Като гаранция срещу евентуални неприлични контакти орденът бил само за мъже и нямал женски клон; освен това, за разлика от други рицарски или монашески ордени, в него не се приемали млади момчета. Като последна предохранителна мярка тамплиерите спели по риза и панталони, като около кръста постоянно били препасани с въже, за да ги подсеща за дадения обет за целомъдрие. В спалните им помещения през цялата нощ горяла свещ, за да се пресичат всякакви мисли за неморални действия по време на почивка, сами или по двойки.
През дванайсети век, по свидетелства на очевидци, братята встъпвали в бой мълчаливо, но по време на атаката започвали гръмогласно да пеят псалми. Моралният им кодекс и правилата за водене на бой не допускали предаване в плен или отстъпление на бойното поле. Поради готовността си може да се каже, дори желанието си — да умрат в бой тамплиерите вдъхвали ужас у своите противници. Техните подвизи послужили за модел при написването през деветнайсети дек на романтичната опера „Парсифал“ от Рихард Вагнер. Дори и най-стриктният морален кодекс обаче съдържа в себе си пукнатини, които с вековете се разширяват, докато Първоначалният замисъл се измени до неузнаваемост. Макар Орденът на тамплиерите да бил основан при крайна бедност, с течение на времето по силата на няколко папски вули те получили правото да задържат за себе си цялата плячка, пленена от победените при кръстоносните походи мюсюлмански противници. Както всички религиозни ордени, те също получавали дарения и завещания от вярващи в Европа.
Печална известност придобило едно крупно дарение, направено лично от английския крал Хенри II след убийството през 1170 г. на Томас Бекет, архиепископа на Кентърбъри, от четирима рицари, приближени на краля. За изкупление на греховете си кралят дарил на Ордена на тамплиерите достатъчно средства, за да се издържат всяка година по двеста рицари в Светите земи, като в допълнение към това оставил завещание от 15 000 марки, което трябвало да бъде поделено между тях и хоспиталиерите — друг подобен рицарски орден.