Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
От Шестте особено интересен ми се стори Гобрий — висок, леко прегърбен човек. Косата и брадата му бяха боядисани в кървавочервено. Лаида ми обясни, че бръснарят сбъркал боята и тази грешка се оказала фатална. Фатална за бръснаря, разбира се! Екзекутирали го. Главно поради това комично първо впечатление Гобрий, така и не успя да ми внуши онова страхопочитание, което, вдъхваше на другите по онова време.
Често съм се чудил какви ли чувства е изпитвал Гобрий към Дарий. Предполагам, че го е мразил. И несъмнено му е завиждал. В края на краищата Гобрий е имал същото право или също толкова малко право върху трона, колкото и Дарий. Но не той, а Дарий станал Велик цар — факт, срещу който нищо не можеше да направи. Сега Гобрий искаше внукът му Артобазан да наследи Дарий. По този въпрос дворът не бе единодушен. Шестте предпочитаха Артобазан. Атоса и семейството на Кир искаха да наложат Ксеркс. Самият Дарий бе както винаги потаен. Престолонаследникът все още не бе определен.
Внезапно се чуха удари на барабани и цимбали Украсената с резба кедрова врата срещу трона широко се отвори и на прага застана Дарий. Беше с кидар — висока кръгла шапка от филц, каквато носят само Великият цар и принцът престолонаследник. В долната си част кида-рът бе опасан с лента в бяло и синьо — символ на върховната власт, принадлежала на Кир и на десет поколения мидийски царе преди него.
Само за миг зърнах Великия цар и се проснах по очи на земята. Великите принцове и висшите благородници останаха прави, като се поклониха дълбоко и всеки от тях целуна дясната си ръка. Излишно е да споменавам че и аз, като останалите, тайно поглеждах към Великия цар, макар че да правиш това, без той да ти е позволил, е сериозно престъпление.
Тогава Дарий беше тридесет и осем годишен. Не беше висок, но имаше красива фигура. Мускулите на стройните му крака се подчертаваха от тесния ален панталон под пурпурната мидийска мантия, върху която със златни конци бе извезан сокол, готов да се спусне към плячката си. Като приближи до трона, видях кожените му обувки, боядисани с шафран и стегнати със закопчалки от кехлибар.
В дясната си ръка Дарий държеше златна пръчка — символ на могъществото и властта му над държавата. В лявата си ръка държеше златен лотос с две пъпки — символът на безсмъртието.
Брадата на Великия цар не бе боядисана. Беше дълга, естествено къдрава и лъскава като козината на червеникава лисица, а лицето му беше изящно изрисувано. Очертаните около миглите тъмни линии придаваха блясък на ясносините му очи. За легендарния Кир се говореше, че бил най-красивият мъж в Персия. Макар и да не се славеше с подобно качество, Дарий все пак представляваше величествена гледка, докато с плавни движения преминаваше между двадесетте и две колони на ападаната, подобно на дебнещ жертвата си лъв.
След Дарий вървеше виночерпецът, с тюрбан на главата, следван от дворцовия управител, който носеше личната покривка на царя и ветрилото за гонене на мухи. Придружаваха го още Хистасп, бащата на детето, за което току-що се бе оженил, и най-големият му син Артобазан — як двадесетгодишен младеж, чиято брада си беше естествено яркочервена, почти същият цвят като злощастно боядисаната брада на дядо му Гобрий. Артобазан вече бе началник на северната граница.
Докато вървеше към трона, Дарий закачливо потупа Гобрий със златния си скиптър; после, макар че Гобрий бе по-възрастният от двамата, направи жест, с който му разрешаваше да го целуне. Това бе знак на особено бла-горазположение. Свел очи, със скръстени ръце, така че всяка да е скрита в противоположния ръкав, Гобрий целуна Дарий. Между другото не е позволено никому да показва ръцете си пред Великия цар, освен при поклон илиако трябва да върши някаква конкретна, нямаща нищо общо с дворцовия ритуал работа. Причината е съвсем ясна. Тьй като никой няма право да носи оръжие в присъствието на Великия цар, всички придворни и просители биват претърсвани, преди да влязат при него. После, за допълнителна сигурност, те са длъжни да крият ръцете си. Този, наред с още много други древни мидийски обичаи, бил възприет от Кир.
Като стигна подножието на изобразяващия лъв трон, Дарий плесна с ръце. Всички се изправиха. Започна изреждането на титлите на суверена. Колкото и често да съм слушал тази древна церемония, тя всеки път ме вълнува. Не че имам много шансове да я чуя отново.
Като най-висш благородник от Шестте, Гобрий пръв приветствува Великия цар: