Шинджу

— Ваша светлост, с цялото си уважение моля да ми позволите да продължа разследването на смъртта на Ниу Юкико и Норийоши — изрече пламенно той.

Сано дълго се колеба дали да се обърне към Огиу днес или да изчака, докато събере повече факти, подкрепящи тезата му. Накрая реши, че е по-добре да не отлага — откровеността бе най-малкото, което дължеше на своя началник.

Огиу не отвърна нищо. Продължи да стиска купичката с чай в двете си съсухрени ръце и да вдишва парата, която се издигаше от нея. Днес съдията бе облечен официално — черно хаори с широки подплатени рамене върху черно кимоно, щамповано с кръглия фамилен герб. Строгите одежди подчертаваха колко бледа и суха бе кожата му. На фона на цветния стенен пейзаж той изглеждаше като черно-бял портрет на свой древен предшественик.

— Радвам се, че ме посетихте — обади се накрая Огиу. — Изглежда, имаме доста неща за обсъждане.

Сано се опита да почерпи надежда от безстрастния тон на началника си:

— Да, ваша светлост.

— Първо по въпроса за краткия отчет, който сте написали — Огиу сведе поглед към свитъка на писалището пред себе си.

Сано разпозна собствения си почерк и печат. Това бе отчетът, с който определяше двата смъртни случая като „подозрителни“.

— Опасявам се, че този документ не отразява споразумението, което постигнахме при последната ни среща — напевно продължи Огиу.

Сано изтръпна. Докладът бе предизвикал раздразнението на Огиу и сега началникът му трудно щеше да приеме каквито и да било предложения.

— Освен това сте разпоредили Норийоши да бъде кремиран в разрез със закона, според който труповете от шинджу трябват да бъдат изложени на показ и обругани. Какво ще кажете в своя защита, йорики Сано?

— Огиу сама40, позволете да обясня — отвърна Сано. Имаше чувството, че всеки момент подът под нозете му ще се продъни. — Обстоятелствата около това шинджу ме накараха да си помисля, че изисква по-обстойно разследване. Затова написах този доклад — Огиу свъси вежди и Сано побърза да продължи. Тайно се надяваше, че Огиу ще пропусне да зададе отново въпроса за кремацията. — Простете глупавата ми самонадеяност, не биваше да престъпвам нарежданията ви. Но… вече поразпитах тук-там и смятам, че наистина Юкико и Норийоши са били убити. Моля за вашето разрешение да довърша разследването си, да открия убиеца им и да го изправя пред съда.

Бръчките по челото на Огиу станаха още по-дълбоки, но Сано не можеше да прецени дали са от изненада или от раздразнение.

— И как… го разбрахте? — попита съдията.

Сано отпи глътка чай, за да се успокои и да спечели малко време:

— Научих, че Норийоши не е харесвал жени и значи едва ли се е самоубил от любов по някоя. Освен това е имал доста врагове и… един от тях го е мразел достатъчно, за да го убие.

— И кой е този враг? — Огиу сръбна от чая си и кимна към слугата да им напълни отново купичките.