Шинджу

Онагата бе по-едър, отколкото изглеждаше на сцената. Когато се приближи, Сано забеляза и други белези на истинския му пол — дългите грациозни ръце бяха с масивни кокалчета и китки, чертите му, макар и фини, не притежаваха мекотата на женското лице. Хитрините, които използваше, за да прикрива мъжките си черти, бяха очевидни — дългите увиснали краища на специалния пояс го правеха по-нисък и фин, а сведената към гърдите брадичка прикриваше адамовата ябълка. Но всичко това изобщо не смущаваше почитателките му. Те се кикотеха поруменели, докато се приближаваха една по една, за да му поднесат своите почитания — красиво увито пакетче или неумело изречен комплимент. Кикуноджо се усмихваше с грациозен поклон и оставяше подаръците на малка масичка встрани.

Сано изчака и последната почитателка и после се представи.

— Кикуноджо сан, може ли да поговоря с вас насаме?

Кикуноджо извади копринено ветрило от диплите на кимоното си. Закри долната част на лицето си и рече приглушено:

— Уважаеми… моите ангажименти са толкова много… Предстои ми още едно представление днес… Хиляди извинения, но не разполагам с никакво време… Може би друг ден…

Жестовете, тънкият тих глас и провлачената реч имитираха безупречно говора на благородните дами. Изпълнението бе впечатляващо, но Сано не възнамеряваше да го остави да се измъкне.

— Отнася се за Норийоши — каза той. — Ако искате, ще говорим тук, пред хората. Или предпочитате друго място?

За миг очите на Кикуноджо се разшириха. Той кимна смирено и рече иззад ветрилото:

— Елате с мен.

Сано последва величествената му фигура по сумрачния коридор към гримьорната. Събуха се пред завесата на входа и Сано забеляза развеселен, че обувките на Кикуноджо са по-големи от неговите. В стаичката имаше няколко закачалки с ярки кимона, перуки на дървени глави, ветрила, украшения за коса, обувки и сгънато бельо. Тоалетката бе отрупана с четки, пухчета за пудра и бурканчета с грим. На една маса имаше пакетчета, подобни на онези, които Сано току-що видя да му поднасят — подаръци от други обожателки. Дали Юкико е била една от тях? Предсмъртното й писмо предполагаше връзка с театъра Кабуки, а господарката Ниу бе отбелязала лошото влияние на театъра върху младите момичета.

Кикуноджо коленичи пред тоалетката. Сано също, но с известно притеснение — истинските онагата никога не се разделяха с изпълнявания женски персонаж, дори и извън сцената. Твърдяха, че така успяват по-убедително да представят ролите си. Трябваше ли сега Сано да се включи в маскарада и да се обръща към Кикуноджо като към жена? Как да забрави, че актьорът е мъж? За негово облекчение онагата изостави ролята си — явно не виждаше смисъл да хаби усилията си за един обикновен йорики.

— Казвайте, каквото ще ми казвате, и моля, побързайте — подкани го актьорът и хвърли настрана ветрилото си. Изпъна по мъжки раменете си, но гласът му остана тънък като на момиче. — Чака ме важна среща преди следващото представление.

— Да платите на някого като Норийоши, за да пази тайните ви? — попита Сано с надеждата да хване актьора неподготвен.