Шинджу

— Не съм го убил аз, ако затова сте тук — понеже Сано не отговори, продължи: — Е, добре. Норийоши знаеше, че се срещам с омъжена жена. Съпругът й би ни убил, ако знаеше.

Онагата имаха лоша слава, защото привличаха както жени, които намираха превъплъщенията им за безумно възбуждащи, така и мъже, които просто харесваха мъже.

— Шогунът може да прави каквото си иска… даже с дъщерите или синовете на министрите си — продължи Кикуноджо. — Но обикновените прелюбодейци жестоко се наказват — или от гневните съпрузи, или от властите. Правилно ли е това, йорики?

Сано прозря, че Кикуноджо отново се опитва да отклони разговора:

— Рангът определя привилегиите, Кикуноджо сан. Кажете сега за Норийоши.

Кикуноджо го погледна с неволно уважение:

— Норийоши искаше все повече и повече пари. Изстиска ме до капка. Накрая, преди около месец, започнах да си мисля: „Какво толкова? Ако проговори, кой ще му повярва? Моята дума срещу неговата. Аз съм известен и уважаван, а той е никой.“ И реших да рискувам. Казах му, че няма да плащам повече — Кикуноджо взе бяло дамско кимоно, сложи го върху квадратна червена кърпа заедно с чисти чорапи, перука и набор грим. — Трябваше да постъпя така много отдавна. Защото Норийоши изобщо не проговори, нито ми поиска повече пари.

Ако Кикуноджо наистина бе престанал да плаща, откъде бяха парите в стаята на художника, запита се Сано.

— Имате ли алиби за нощта на убийството?

Кикуноджо се засмя, докато връзваше краищата на кърпата:

— Дори и да исках да убия Норийоши, нямаше да разполагам с нужното време. Вечерта, когато е умрял, имах репетиция до късно след полунощ. От утре започваме нова пиеса. А след това… — усмивката му по странен начин възроди принцеса Таема. — След това бях при дамата на сърцето си.

— Тя ще потвърди ли?

Онагата сведе съжалителен поглед към Сано:

— Разбира се, че не. Нали ви казах, че е омъжена? И не си правете труда да ме питате за името й, няма да ви го кажа.

Сано стисна зъби раздразнен. Получаването на сведения в неофициално разследване наистина се оказваше трудна работа.

— Други въпроси? — попита Кикуноджо.

— Само един. Познавате ли Юкико, дъщерята на владетеля Ниу? — Сано впи поглед в лицето на Кикуноджо, за да открие поне сянка на смут, но видя само недоумение от този страничен и несъществен въпрос.

— Юкико… — актьорът присви очи, напрягайки мисълта си. — Да, сещам се. Виждал съм я. Цялото семейство често идва на театър.

Ако Кикуноджо е убиецът на Норийоши и Юкико, признанието му можеше да е находчив начин да покаже, че няма какво да крие. Пък и Сано лесно би открил, че семейство Ниу са почитатели на Кабуки, и една лъжа би събудила подозрението му. Може би Кикуноджо е убил Юкико, защото е видяла насилствената смърт на изнудвача Норийоши?

— Извинете ме, но трябва да тръгвам — прекъсна мислите му Кикуноджо. — Вече съвсем закъснях. Всъщност, ако търсите убиеца на Норийоши сред жертвите му, по-добре поговорете с Райден, бореца по сумо.