Конспирация Да Винчи

Това беше надгробната плоча на Дом Бернард дьо Монфокон18, ерудиран бенедиктинец от XVIII в., чието име отнякъде ми беше познато. Но не мъглявите спомени от курса по история на изкуството ме бяха насочили към надгробния надпис, а името на почетения мъртвец — Бернар дьо Монфокон. Бернар Монфокон или, с други думи, Бернар от планината на соколите — ето хищника, който търсех!

Извадих бележника си, коленичих на пода на параклиса и трескаво преписах надписа. Понесох ценното откритие към дома.

Отворих Голямата енциклопедия на статията за Монфокон, надявайки се да открия някаква информация. Бенедиктински монах, специалист по Източната църква, той свободно говорел гръцки и предприел за три години проучвателно пътуване в Италия, където му осигурили достъп до най-строго охраняваните отдели на основните библиотеки. Вероятно многократно е изкачвал стъпалата на стълбището на Микеланджело, което води до Лаврентинската библиотека. Странно беше да се отбележи, че всички линии непрекъснато се преплитаха и пресичаха. Сетих се също откъде ми е познато името му; бях го срещал при изследванията си по време на авантюрата „Сен Дьони“ два месеца по-рано. И наистина Монфокон е публикувал петтомен труд за древните паметници на Франция, от които голям брой междувременно са изчезнали. Това изследване, което остава основен източник на информация за историците в тази област, е подхранвало фантазиите на поколения любители на символиката и мистериите. Колкото и интересно да изглеждаше, предчувствах, че не в детайлите на биографията ще намеря това, което търся, и се захванах с проучване на надгробния камък. Снабден с латински речник, наследство от баща ми, се опитах да преведа текста на френски. Но в него се разкриваха само основните елементи от живота на Бернар дьо Монфокон. Буквалният смисъл не водеше доникъде, а познавайки вече навиците на Пасьорите, заключих, че надгробният камък или представлява ребус, или съдържа някакъв код.