Конспирация Да Винчи

На сутринта внезапно си спомних за една книга, която като дете често исках баща ми да ми покаже. Това е библиофилско издание на „Златната легенда“ от Жак дьо Воражнн — автор от XIII в., в чиито широко популярни творби бяха събрани всички приказки и легенди, често пъти твърде невероятни, но изключително любопитни, за живота на светиите от старо време. Тази книга, както научих по-късно в Харвард, е била основно помагало за всички художници, скулптори, стъклописци и други майстори, украсявали в течение на векове църквите на стара Европа. Като дете се възхищавах на всички тези разноцветни винетки и изразителни репродукции от Средновековието, илюстриращи екземпляра на баща ми.

Казах си, че в парижкия диоцез епископите, изобразявани на църквите, най-вероятно са свързани с града. Търсейки в „Златната легенда“, установих, че един от парижките прелати, характерен иконографски със същата разстлана върху гърдите брада, е епископ свети Жермен.

Възможно ли е статуята на свети Жермен, изобразена на върха на кулата „Сен Жак“, да насочва към друга църква? Реших да започна проверката с църквата „Сен Жермен л-Оксероа“, разположена точно до Лувъра, което отново се свързва с „Шифърът на Леонардо“. От Шарл V до Луи XIV тя е била енорийска църква на кралете на Франция и е разположена на срещуположния бряг на Сена спрямо Мазаринската библиотека, където трябваше да се намира един от екземплярите на ръкописа на Вазари. Вървейки към църквата по малките улички зад площад „Шатле“, видях да се откроява нейната камбанария. Изтръпнах при мисълта, че тази камбана е дала сигнал за голямото клане в деня на свети Вартоломей, по време на което са били жестоко изтребени хиляди хугеноти. Вътрешността на църквата е просторна, открита и осветена. Чудно ми беше къде тук може да се крие някаква загадка. Огледах се и накрая съзрях обяснителна табелка, върху която пишеше, че църквата е посветена на свети Жермен, епископ на Оксер през V век, който не бива да се смесва със свети Жермен, епископ на Париж и министър на кралете от династията на Меровингите, дал името си на църквата „Сен Жермен де Пре“, на другия бряг на Сена. Бях тръгнал по погрешен път и реших да напусна храма. На излизане от полутъмния притвор се изправих пред фасадата на Лувъра, чиито колонади сякаш трептяха, окъпани в блестяща светлина. Пресякох реката по „Пон де з-Ар“15 и поех по „Рю дьо Сен“, като минах под аркадата на Инститю дьо Франс. По улица „Ешоде“, една от любимите ми улички на средновековен Париж, стигнах до площад „Фюрстенберг“ и влязох в църквата „Сен Жермен“ от страничната врата. Седнах на една по-отдалечена пейка и разгънах листа, върху който бях написал дешифрирания текст на четиристишието на кардинала: