Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
След като се прибрах у дома, наново се опитах да разбера загадъчното четиристишие на кардинала.
Очевидно е, че кулата „Сен Жак“ се издига „в центъра на Париж“. Но какво означава „левия ориент“? Митично място? Някакво географско обозначение? А ориент не значи ли просто изток. Дали не бих могъл по този ориентир да открия „високия знак“?
Същата вечер реших да организирам нощна експедиция до върха на кулата „Сен Жак“, за да се опитам да открия „знака“, към който насочва първото изречение на четиристишието. Не виждах никакъв друг начин да се добера до върха на кулата, забранена за посещения поради безкрайните реставрации. Снабдих се с всичко необходимо — тъмно облекло, обувки с гумени подметки, джобно фенерче, цифров фотоапарат.
Към 4 часа сутринта излязох от къщи и тръгнах пеша по посока на „Шатле“14. Нощта беше прекрасна въпреки мощните пориви на вятъра, които предвещаваха лятна буря. На светлината на луната, подаваща се зад големи облаци със сребристи очертания, се добрах до градинката „Сен Жак“. След кратък оглед прескочих през решетката и се упътих към скелето. Внимателно обиколих сградата, без да установя наличието на сигнална или алармена инсталация. Много тихо изкачих оградата и се озовах на първия етаж на дългото метално скеле. Трябваше да преодолявам препятствията, като използвам джобното фенерче само в краен случай. Ако някой минувач по улица „Риволи“ забележеше светлина, рискувах да бъда арестуван и разпитван в полицията.
На първия етаж в ниши, издълбани в контрафорсите, се издигаха статуи на светци. Внезапно светкавица разсече небето и след няколко секунди се изви буря. Престоят в това усамотено място далеч не беше удоволствие. На всичкото отгоре дъждът започна да се излива на дълги барабанни пориви по ламаринени-те заграждения, а вятърът пронизваше стоманената структура със странно свистене. Мъчех се да се окопитя и да не се поддавам на паника. Знакът, който търсех, вероятно се намираше на върха на кулата. Заизкачвах се нагоре по металното скеле и най-сетне достигнах последния етаж, задъхан и треперещ от страх. Вятърът не само не утихваше, а удвои силата си. Запалих джобното фенерче и насочих светлинния лъч към тъмните фигури, заемащи нишите в стените на последния етаж. Няколкото статуи се изправяха в нощта и създаваха неприятно усещане — като че бяха едновременно мъртви и живи. Насочих се към източната част и разгледах по-подробно двете статуи, които се издигаха пред очите ми. Тази отляво представляваше дългобрад светец, държащ в ръката си епископски жезъл. Кой ли беше това? Извадих цифровия си фотоапарат и направих снимка, докато бурята наоколо вилнееше. Треперещ и изпълнен с тревога, се упътих надолу, без дори да погледна към нощния Париж. Излязох на улицата и преодолявайки водната стихия, която се стоварваше върху града, се добрах до дома на улица „Монтан Сент Женвиев“.
Париж, 8 август
На сутринта небето отново беше безоблачно и прозрачно, като че разразилата се предишната вечер буря беше само кошмарно съновидение. Юго беше заминал за Онфльор и се налагаше да продължа разследването сам. Перспективата беше донякъде тревожна, като се имат предвид трудностите, които ни се наложи да преодолеем досега.
Принтирах снимката, направена на върха на кулата „Сен Жак“, и се захванах да проучвам фигурата на светеца, който бях заснел. Както бях забелязал предишната вечер под напъните на бурята, ставаше дума за светец епископ, който лесно се разпознаваше по митрата и владишкия жезъл. Освен това носеше брада, разстилаща се широко на гърдите му.
14
Бивша крепост и затвор в центъра на Париж. — Бел.прев.