Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
Той вдигна вътрешния телефон за връзка с хранилището.
— Ало, Жерар, може ли да качиш кота Ipr-Rmh? He, нямам нито заглавието, нито автора… Става, нали?
Постави слушалката на мястото й и ми каза:
— Всичко е наред. Седнете в голямата зала на ъгловата маса близо до прозорците, които гледат към Сена. Ще ви доставят книгата веднага след изписването й.
Голямата читалня изглеждаше пуста с изключение на бронзовите статуи, разместени между подпорните колони. Стоически изчаках половин час, като постепенно се потапях в тържествената атмосфера на мястото. Бях развълнуван от мисълта, че след малко ще държа в ръцете си книга, която съдържаше не само някаква обикновена тайна, но и изключителни пророчества за съдбата на човечеството. Станах и се заразхождах из залата, за да притъпя нетърпението си. Гледайки към Сена, погледът ми попадна на градинката „Вер Галан“, разположена на носа на остров Сите по течението на реката. Именно тук през 1314 г. Филип Хубави е заповядал да бъде изгорен жив Жак дьо Моле — последният велик майстор на Ордена на тамплиерите. Миг преди да получа достъп до книгата, която, надявах се, ще ми разкрие естеството на Граала, с удоволствие се отдадох на размишление около забележителната история на рицарите на Храма. Дали наистина, както твърдят Дан Браун и много други, те са изиграли роля при опазването на Граала и пренасянето му на Запад? Във всеки случай изпитвах възхищение от това, че всяко кътче на моя роден град е наситено с история. Седнах отново на мястото си и се опитах да запазя търпение. Миг по-късно библиотекар, облечен в сива престилка, със съвършено безличен вид остави пред мен едно томче, подвързано с марокенова кожа. Корицата беше украсена с герб, представляващ сноп пръчки, увенчан с кардиналска шапка — знак, че книгата е принадлежала лично на кардинал Мазарини. На гърба бяха вдълбани позлатените инициали GV, съответстващи очевидно на името на автора Джорджо Вазари, но без никакво друго пояснение, с изключение на залепения на кожата етикет, на който се четяха буквите „Ipr-Rmh“. Поех книгата с двете си ръце, отгърнах корицата и погледнах първата страница. Заглавие нямаше, но ръкописният текст на италиански език споменаваше името Леонардо още на третия ред. Книгата наброяваше около сто и петдесет страници, а последната завършваше с бележка от писаря, уточняваща, че текстът е писан под диктовката на господаря му — Джорджо Вазари.
Разположих се удобно на стола и се захванах с дейност, която щеше да бележи най-вълнуващите часове, прекарани в четене, през целия ми живот.
Вазари, разбира се, е бил прекалено млад, за да има възможност да общува лично с Леонардо. Но е могъл да получи откровенията на Салай, сърдечния приятел на Леонардо и един от неговите наследници. Знае се, че Леонардо да Винчи е оставил основната част от ръкописите си в наследство на ученика си Франческо Мелци, у когото Вазари е могъл да ги види около 1570 г. Но приживе Леонардо е давал други писания на различни други хора. Не е установено с положителност дали ръкописът, собственост на Салай, е „доброволен“ дар от Леонардо, или е придобит по друг начин от Салай, чиято съмнителна репутация е добре известна.
Ръкописът на Салай обхващал писания на Леонардо за алхимията, но съдържал и други, много по-изключителни неща. Той обяснявал идентичността на Граала с философския камък и разказвал как последният е бил получен отначало. Леонардо придружавал разказа си с цитати от изчезнали впоследствие ръкописи, които датирали от началото на нашата ера. Вазари, верен на своя метод от „Жизнеописанията“, е написал „Леонардо и алхимията“ въз основа на всички разполагаеми източници, като с голям труд е дешифрирал обратното писане на Леонардо, държейки ръкописа пред огледало. Ще се опитам да преведа и резюмирам по-долу основното, което разбрах. Донякъде архаичният италиански на Вазари не винаги е напълно разбираем за мен.
„Йерусалим. В петък, 28 април 783 година от римската ера, към обяд Исус Назаретски бе разпънат на кръст от римските войници, обвинен в подклаждане на размирици срещу властта. Кръстът бил издигнат на невисок скалист хълм, вън от града, в непосредствена близост до една от основните входни врати. Това жестоко мъчение се прилагало при екзекутиране на бунтовниците и размирниците.“
„Почти всички мъже, ученици на Исус, избягали, страхувайки се за собствения си живот. На почтително разстояние от разпънатия и от римските войници няколко жени са се скупчили около майката на Исус. В своята мъка Мария е подкрепяна от Йоан, още млад мъж, любимият ученик на учителя. Само той не е избягал. Към 3 часа следобед Исус изпуска последния си дъх.“