Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
— Нека излезем да поемем малко въздух, ще ми се пръсне мозъкът. Няма смисъл да продължаваме, ще стигнем до кавга.
Малко по-късно отидохме да вечеряме с приятелите на Юго. Някои от тях познавах, защото и преди ги бях срещал в компанията на брат ми. Бяха трима младежи на наша възраст, общителни и с чувство за хумор, и две доста красиви момичета със загоряла от слънцето кожа. Заминаването ми за Щатите, а после за Италия във връзка с образованието ми по история на изкуството ме беше разделило с тази весела група, която познавах от гимназията. Вечерята бе приятен момент след усърдното търсене през целия следобед, а по мълчаливо съгласие Юго и аз след това отидохме да си легнем, без изобщо да споменаваме за шифъра на Монфокон.
Нормандия, 19 август
Понеже не виждахме никаква възможност за разгадаване на шифъра, Юго и аз решихме да направим продължителна разходка по хълмовете, извисяващи се на брега на морето. Денят беше слънчев и ветровит, напомнящ за картина на Клод Моне. Мисля, че бях щастлив от самия факт, че мога да споделя това фантастично приключение с по-малкия си брат. Разговорът протече отначало на най-различни теми, въпреки че мислите ми непрестанно се връщаха към тайната, скрита в надгробната плоча. След известно време Юго ме попита:
— Какво всъщност търсиш чрез дешифрирането на този надпис?
— Много добре знаеш, глупчо — търся ръкописа на Джорджо Вазари и по-специално анотациите за Леонардо да Винчи, които вероятно се намират в него. Разбира се, крайната цел е Граалът, но според това, което научих от Пасьорите, към него ще ни насочи прочетеното в тази книга.
— А как да си обясним, че енигмата на кардинала не се позовава нито на Граала, нито на Леонардо или дори на ръкописа?
Дълго време останах безмълвен. Последният ред от четиристишието се въртеше непрестанно в главата ми: „От върха на планината той лети към котата… От върха на планината той лети към котата…“
Докато наблюдавах отблясъците на морето в далечината, решението изплува изведнъж в съзнанието ми. Гледах ту брега, ту върха на хълма с издигащия се върху него топографски знак. До този момент бях убеден, че думата „кота“, макар и непривично използвана в случая, означава надморска височина, подобно на думите „връх“ и „планина“. Но наблюдавайки нормандския бряг, се досетих, че тази дума може да се използва и в друг смисъл. Отговорът дойде като резултат от въпроса на брат ми — кота във френските библиотеки означава мястото, на което дадена книга е подредена в хранилището.
Побързах да споделя откритието си с Юго:
— „От върха на планината той лети към котата.“ Това означава, че благодарение на ключовата дума „връх“, в случая SOMMET, в епитафията на „планината“ MONT-faucon ще откриеш котата, т.е. мястото, на което се намира книгата „Леонардо и алхимията“.
— Сет, трябва да призная, че съм възхитен от изобретателността ти!
— I-P-R-R-M-H не е надпис на санскритски, а трябва да се чете Ipr-Rmh. Това е обичайна форма за кодифициране на местоположението на книгите в хранилището на обществените библиотеки. Това е мястото, където Пасьорите са преместили ръкописа, за да стане недостъпен за Сивата конгрегация и Ордена на първенството. Тази кота не съответства на нито една сигнатура от каталога на библиотеката. Скривалището е безупречно!
— Това е чудесно! Но чакай да видим, Сет, имаш ли идея в коя библиотека трябва да търсиш?
— Да, Юго, имам дори повече от идея.
Париж, 20 август
Напуснах семейното жилище в Латинския квартал към 8,30 часа и тръгвайки по кея на Сена, пристигнах в Мазаринската библиотека няколко минути преди началото на работното време. Двете крила на Инститю дьо Франс19 се разгръщаха като две каменни ръце, готови да посрещнат минувачите, разхождащи се по „Пон де з-Ар“. Бароковият му купол със златни украшения напомня за архитектурния стил на Вечния град, който вероятно е вдъхновил неговите строители. Вмъкнах се през парадния вход и пресякох двора диагонално. Щом стигнах до залата с каталозите, се приближих до добродушния библиотекар, който не ме позна.
— Извинете, господине. Вероятно ще сметнете молбата ми за необичайна, но търся книга, на която знам само котата; заглавието, името на автора и сигнатурата съм загубил.
— Не вярвам това да е особен проблем — отговори той с неповторимия си южняшки акцент. — Напишете котата на това листче.
Той зачатка по клавиатурата на компютъра си, вдигна глава към мен и след миг ми заяви:
— Във всеки случай това не е книга, включена в компютъризирания каталог на библиотеката.
19
Седалище на Френската академия — Бел.прев.