Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
— Думите „връх“, „планина“ и „кота“ имат сходно значение, нали?
— Да, но за какво може да ни послужи това? За топографска информация ли става дума? Към местоположението на някакъв обект ли ни насочва? В случая ние се стремим да декодираме надпис. Не виждам връзка с летенето от една височина към друга.
— Проблемът е — каза Юго, излагайки мислите си на висок глас, — че не виждам как този хищник може едновременно да „лежи“, т.е. да е в неподвижно състояние, и да лети към нещо.
— „Хищникът“ означава Монфокон; той съвсем очевидно в момента е „неподвижен“ в подземието на „Сен Жермен де Пре“.
— Не! — възкликна изведнъж Юго. — В случая „той“, който „лети към котата“, не е Монфокон, а си ти, драги! А „котата“ символизира мястото, където трябва да отидеш, след като дешифрираш епитафията.
— Чудя се коя може да е тази „планина“, чийто „връх“ служи за отправна точка.
— Ами виж, нашият герой се нарича Монфокон, сиреч планина на соколите. Според мен думата „планина“ в четвъртия ред трябва да се чете разширено — „от върха на планината на соколите“. Ако действително, както мисля, четвъртият ред трябва да служи за дешифриране на епитафията, то „от върха на планината“ ще рече, че тайната се крие в горната част на епитафията или че за да се открие смисълът, трябва да се тръгне от горната част на епитафията. Сигурно е така! — възкликна Юго, изпълнен с ентусиазъм. — Трябва да се подберат елементи според определена логика, като се тръгне от върха на епитафията. Много шифри функционират по този начин. Например да се отчита само първата от всеки пет поредни букви или да се отчитат букви през растящи интервали, като отначало се прескачат три, после четири, после пет и т.н.
— Така ли мислиш? Не е ли стъкмена цялата тази работа?
— Слушай, Сет, мисля, че има шансове това да е системата. Сега остава да намерим ключа. Има две възможности — или липсва още един източник на информация, или шифърът е скрит в четвъртия ред. Щом като започва с „От върха“, т.е. като се почне от „върха“, има шансове „върхът“ да е едновременно ключ и указание за това, което търсим. Не забравяй, че това е единствената дума от четиристишието, която не е била използвана!
— Интересна теория. Изобщо не би ми хрумнало.
— Другото възможно решение е да използваме една от другите думи на върха на епитафията като „MEMORIAE“, „BERNARDI“ или „MONTFAVCON“.
Юго погледна още веднъж четиристишието и добави:
— „MEMORIAE“ означава памет. Това е идеална дума за ключ, нали?
— Всичко това е прекомерно сложно. Пасьорите не търсят да ни объркат, а да насочват онези, които са достойни; такъв поне бе смисълът на думите на кардинала и на Люсиен Совал. От своя страна тълкувам думите „от върха на планината“ по следния начин: благодарение на „върха“ — ключовата дума, можем да разчетем надгробната плоча на Монфокон — планината, за да отидем към целта — да полетим към котата.
— Ти каза, че Граалът, алхимията и неоплатонизмът са обединени от една и съща тайна. Не съм бил много усърден в курса по философия, но си спомням, че неоплатониците са били запалени по нумерологията. Един от професорите ни по математика ни обясняваше как самият Платон се е заел да продължи комбинациите на Питагор с числата. Защо да не интерпретираме думата „връх“ като нумероложки ребус?
— Така ли мислиш? — попитах не без нотка на скептицизъм.
— Виждаш ли друга възможност? — отвърна Юго, като ме погледна.
— Ами, не.
— Нека потърсим цифрата, която съответства на „връх“, т.е. на „SOMMET“ в оригинала. S е деветнадесетата буква от латинската азбука, O — 15, M — 13, E — 5, и T — 20. Следователно: SOMMET = 19 + 15 + 13 + 13 + 5 + 20 = 85. 8+5=13. 3+1=4. Според нумероложкия подход цифрата на SOMMET е 4… Но този резултат е абсурден, тъй като би ни довел до четвъртата дума от епитафията, която е „DE“, а тя не означава нищо!
— Може би има друга възможност — намесих се аз, опирайки се на разсъжденията на Юго. — Зад буквата S може да се крие деветнадесетата дума от епитафията, зад O петнадесетата и тъй нататък… Нека проверим какво се получава.
— Дай ми една минута — каза Юго.
Той взе лист хартия и написа една под друга съответните думи:
INSCRIPTIONVM
PRESBYTERI
RERUM
RERUM
MONTFAVCON
HVMANIORVMQ
— Сигурно е това — промърмори Юго. — Самият факт, че се появява името на Монфокон, е вече показателен.
— Все пак нищо не разбирам — възкликнах. — I-P-R-R-M-H не е дума нито на френски, нито на какъвто и да е друг език!
— А ако преведем думите?
— Получава се нещо като: „надписи, свещеник, неща, неща, Монфокон, хуманизъм“. Пълен провал, Юго.
Юго смачка ядосано плика и стана.