Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
— Право в десетката — възкликна Юго. — Разполагаме с пълния шифър.
abcdefghijklmnopqrstuvwxyzDAVINCOEFGHJKLMPQRSTUWXYZBВеднъж разгадали ключа, използван от кардинала, дешифрирането на остатъка от текста се превърна в детска игра:
Юго и аз бяхме щастливи като двама играчи, спечелили труден мач. Този внезапен порив на споделена радост ми напомни за всички други мигове, преживени през детството. Благодарих му многократно за помощта, която ми оказа, но той повдигна рамене, отговаряйки, че добре се е позабавлявал.
— От друга страна — каза той сериозно, — за какво са братята, ако не да си помагат? Освен това съвсем не съм сигурен дали си стигнал до края на изпитанията. Според мен кардиналът не ти е поставил лесна задача. Ти си на ход сега.
Юго беше прав както обикновено, защото за нещастие разкриването на текста на четиристишието не поставяше край на загадката. Въпреки че бе съвършено ясен в езиково отношение, смисълът му беше не по-малко завоалиран от шифрования вариант. След като размишлявах няколко дни, за да се опитам да извлека някаква полза от съдържащите се в него пояснения, в главата ми се породиха стотици теории. Юго трябваше да замине на следващия ден на почивка. Каквото и да предлагаше следващият етап, трябваше да го премина сам.
Париж, 6 август
Четиристишието на кардинала споменаваше за „центъра на Париж“, където трябва да се издига някакъв „висок знак“. Към обяд напуснах Латинския квартал и се насочих с лека стъпка към катедралата „Нотър Дам“ на остров Сите. На площада пред катедралата е разположен бронзов диск, от който започва нулевият километър на всички пътища във Франция, които, подобно на паяжина, се разпростират радиално от центъра към периферията на страната. „Щом става дума за центъра на Париж, именно тук е мястото, където трябва да отида“, мислех си аз. Площадът беше изпълнен с разхождащи се туристи, преметнали през рамо цифрови фотоапарати и нахлупили шапки, за да се предпазят от слънцето. Бронзовият медальон, показващ символичния център на Франция, си стоеше на мястото, забит в плочника на площада.
Въпреки усилията не можах да свържа околното пространство с другите части на четиристишието. Изкачих се на една от камбанариите на катедралата, но освен прекрасния изглед към Париж не съзрях нищо, което би напомнило за „злокобен ориент“ или за „висок знак“. Няколкото каменни водостоци с издялани на върха им глави на чудовища като че се пулеха и надсмиваха на идиотските ми лутания. Колкото и да се маех, не виждах и най-малкия ориентир, в който да насоча търсенията си. Разколебан и изпаднал в лошо настроение, щях да си тръгна, когато случайно долових думите на един екскурзовод, който изнасяше беседа пред група американски туристи с внушителни размери.
— Именно тук, пред катедралата, от този точно знак се отчитат всички разстояния — обясняваше гидът на висок глас пред твърде невъзприемчивата си аудитория. — Бронзовият кръг е поставен по заповед на император Наполеон, когато той установил номерация на националните пътища на страната. А преди това мястото, прието за център на град Париж, било камбанарията на църквата „Сен Жак дьо ла Бушри“.
Париж, 7 август
Забита в квадратна градинка без всякакво очарование, на две крачки от площад „Шатле“, камбанарията на „Сен Жак“ представлява за много парижани един загадъчен монумент. От много години насам около нея се издигат потъмнели скелета, които я закриват от минувачите. Всъщност не си спомнях някога да съм я виждал как изглежда без покритието й от метал и платно. Остатъка от деня прекарах в библиотеката „Сент Женвиев“ (една от най-приятните в Париж), за да събера повече сведения. За щастие попаднах на много добре документиран труд, от който почерпих твърде интересни сведения. Кулата „Сен Жак“ е построена между 1509 и 1521 г., т.е. по времето, когато Леонардо да Винчи се е намирал във Франция. Църквата, една от най-старите в Париж, е била издигната на мястото на един от трите галски мегалити, които представлявали основните култови центрове в Лютес12. Един от менирите13 бил поставен в самия център на галския град и именно на негово място била построена кулата като монументален символ в сърцето на столицата. За отбелязване е, че френският строител, изработил плановете на кулата, е действал под контрола на италианския архитект Фра Джокондо, който е братовчед на Мона Лиза дел Джокондо — модела на прочутата картина на Леонардо да Винчи. Така за пореден път се сблъсквах с елементи от интригата на „Шифърът на Леонардо“. Според друга книга четириъгълната кула е била широко известна в средите на алхимиците, тъй като се твърдяло, че многобройни елементи от осъществяването на Великото дело са били закодирани в нейната украса. Църквата „Сен Жак“, разрушена по време на революцията, приютявала също гроба на Никола Фламел — най-известния френски алхимик, и може да се предполага, че този свещен храм навремето е служел за място на тайни срещи между Пасьорите.
12
Старото име на Париж. — Бел.прев.
13
Изправена голяма продълговата скала — култов паметник при келтите. — Бел.прев.