Ключът на светлината

Не можеше да не й се възхищава за достойнството, с което се бе оттеглила от този бизнес, макар и да го бе стоварила върху плещите на сина си, който бе поел бремето с неохота.

Беше се отървала от всичко, включително и от нахални репортери като Рода, за което Флин й завиждаше.

Рода нервничеше и губеше времето си, вместо да работи. Нарочно го дразнеше. „Не си струва да се ядосваш — каза си той. — Денят не е подходящ да й показваш кой командва“.

Но скоро щеше да настъпи подходящ момент. Бе съсредоточен върху оформянето на статията си в колони, когато влезе Дейна.

— Дори не си направи труда да почукаш или поне дискретно да надникнеш през вратата, преди да нахълташ.

— Не съм нахълтала. Трябва да поговоря с теб, Флин. — Тя се настани на един стол и огледа офиса. — Къде с Мо?

— Днес е наказан в задния двор.

— Аха.

— Не е зле да отидеш при него за малко следобед. Бихте могли да стъкмите нещо за вечеря, докато се прибера.

— Разбира се.

— Слушай, денят ми започна ужасно. Имам главоболие, а трябва да довърша оформлението на тази статия.

Дейна нацупи устни и го изгледа изпитателно.

— Рода пак е вдигнала скандал?

— Не я гледай — сопна й се Флин, преди да извърне глава към преградата. — Ще стане още по-злобна.

— Флин, защо просто не я уволниш? Прекалено дълго търпиш изблиците й.

— Работи за „Диспеч“ от осемнадесетгодишна. Това е доста време. Благодаря, че се отби да ми даваш съвети как да се справям с персонала си, но съм зает.

Дейна спокойно изпъна дългите си крака.

— Този път здравата те е вбесила, а?

— По дяволите.

Шумно въздъхна и издърпа чекмеджето на бюрото си, което държеше опаковка аналгин.

— Справяш се добре тук, Флин.

— Да, да — промърмори той и извади от друго чекмедже бутилка вода.

— Стига, говоря сериозно. Добър си в работата си колкото Лиз. В някои отношения дори по-добър, защото приемаш препоръки. Освен това пишеш по-добре от всеки в екипа си.

Прикова поглед в нея, докато преглъщаше таблетката.

— На какво дължа тези комплименти?

— Изглеждаш съсипан. — Мразеше да го вижда истински нещастен. Сърдит, объркан, разгневен — да, но не и с израз на отчаяние в очите. — Плезънт Вали не може без „Диспеч“, а „Диспеч“ не може без теб. Но може без Рода и тя го знае. Обзалагам се, че това я кара да беснее.

— Така ли мислиш? — Думите й му донесоха утеха. — Имам предвид причината за държането й.

— Убедена съм. По-добре ли се чувстваш?

— Да. — Флин затвори бутилката и я прибра. — Благодаря.

— Второто ми добро дело за днес. Прекарах един час Малъри и още двадесет минути в умуване дали да ти обадя, или да си остане между нас, момичетата.

— Ако сте си говорили за прически, месечен цикъл или голямата разпродажба в търговския център, по-добре да остане между вас.

— Престани с мъжкарското си пренебрежение или нищо няма да… каква разпродажба?

— Прочети обявата в утрешния брой на „Диспеч“. Какво става с Малъри?