Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
И все още не изпитвам страх.
Наричат кученцето Дайърмейт и го оставят да потича край фонтана. Радостният му лай напомня звън на камбанки. Виждам как една от девойките обгръща талията на друга, а третата отпуска глави на рамото на втората. Превръщат се в неразделна триада. Едно цяло от три части, които се радват на новото си кученце и се смеят, докато гледат как то весело се търкаля сред цветята.
Чувам ги да изричат имена, които са ми познати от някъде, както и лицата им. В далечината, в сянката на дърво с клони, натежали от сочни плодове, виждам двойка в страстна прегръдка.
Той е висок и тъмнокос и излъчва сила, която би могла да стане страховита, ако някой разпали у него гняв.
Тя е красива и много стройна, но притежава и нещо повече от красота.
Двамата са отчаяно влюбени. Усещам неудържимото желание, което гори в мен като пулсираща рана.
Нима любовта причинява толкова болка?
Тя кара момичетата да въздишат. „Някой ден“, казват си те с надежда. Някой ден и те ще обичат така страстно и романтично, със страх и радост, слети в едно с любимия. Ще познаят вкуса на устните му и трепета от докосването му.
Някой ден.
Ние стоим прегърнати, обзети от завист и потънали в блянове. Изведнъж небето притъмнява. Цветовете избледняват. Усещам вятър. Надига се вихрушка от студ и тътенът й отеква в ушите ми. От клоните се откъсват цветове и венчелистчетата им политат като розови куршуми.
Сега изпитвам страх. Обзема ме ужас още преди да зърна коварния черен силует на змия, пълзяща по сребърните плочки, и сянката, която се прокрадва сред дърветата и високо повдига стъклено ковчеже с черните си ръце.
Отекват думи. Притискам ръце към ушите си, за да ги заглуша, но звучат в съзнанието ми.
„Запомнете тоз съдбовен час, в който силата си ще развия аз. Смъртните души от този ден нека спят дълбоко стъклен плен. Три хиляди години ще отминат и три жени в света ще се родят. Три смъртни три урока ще научат и тяхната съдба ще предрешат. Отворят ли в срок златните ключалки, душите ще освободят. Миг повече, и те ще изгорят. Трите златни ключа изковавам и в ръцете на съдбата ги предавам“.
Вятърът утихва и въздухът застива. Там, на сребърните плочки, лежат трите девойки със затворени очи. Държат се за ръце. Трите части на едно цяло. А до тях е стъкленото ковчеже с прозрачни стени, обковани с олово по ръбовете, и три златни ключалки отпред. Вътре танцуват топли сини сияния, които се удрят в стените, безпомощни като пеперуди, затворени стъкленица. Ключовете са разхвърляни наоколо. Виждам ги и избухвам в плач.
Малъри все още трепереше, когато отвори вратата на Зоуи.
— Дойдох веднага щом можах. Трябваше да изпратя Саймън на училище. По телефона ми се стори разтревожена. Какво…
— Дейна все още не е дошла. Предпочитам да го споделя наведнъж и с двете ви. Приготвих кафе.
— Чудесно. — Зоуи сложи ръка на рамото й и я побутна към едно кресло. — Аз ще го донеса. Все още изглеждаш задъхана. Насам ли е кухнята?
— Да.
С въздишка на благодарност, Малъри се отпусна и разри страните си.
— Как мина срещата ти с Флин онази вечер?
— Какво? О, прекарах приятно. — Отпусна ръце и се загледа в тях, сякаш са чужди. — Без кучето ми се стори почти нормален. Това сигурно е Дейна.
— Аз ще отворя. Не ставай.
Зоуи забърза от кухнята към входната врата, преди Малъри да се изправи.
— Добре. Къде е пожарът? — попита Дейна и смръщи ноздри, доловила познат аромат във въздуха. — Кафе. Не ме карай да моля за чаша-две.
— Ще го донеса. Постой при Малъри — тихо добави Зоуи.
Дейна се отпусна на един стол, нацупи устни и втренчи поглед в домакинята.
— Изглеждаш ужасно.
— Благодаря.
— Хей, не очаквай да те разцелувам, след като ме измъкна от леглото и едва успях да изпия едно кафе. Освен това с облекчение забелязвам, че когато станеш от сън, външността ти не е толкова съвършена. Какво има?
Малъри вдигна очи, когато Зоуи донесе поднос с три големи чаши кафе.
— Сънувах нещо.
— Аз също. Мисля, че беше свързано със Спайк от „Бъфи, вампирът-убиец“ и огромен шоколад, но ти се обади и прекъсна съня ми.
— Дейна. — Зоуи поклати глава и седна на облегалката на креслото на Малъри. — Кошмар ли беше?
— Не, поне… не. Веднага щом се събудих, напечатах всичко. — Стана и взе от масата няколко листа. — Никога досега не съм запомняла сън с такива подробности. Описах го, защото се боях, че ще забравя някои от тях. Но едва ли. По-лесно ще бъде, ако двете просто прочетете записките.
Подаде им напечатаните страници, взе своята чаша и застана до остъклените врати за верандата.
„Ще бъде още един прекрасен ден“, каза си тя. Започваше поредният слънчев летен ден с ясно небе и топъл бриз, в който хората щяха да ходят по улиците на града и да се наслаждават на хубавото време, докато изпълняват нормалните си ежедневни задължения в нормалния свят.