Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Така се казват. Едва ли смяташ, че съвпадението между имената от съня ми и тези, които си открила, е случайно.
— Не — колебливо каза Дейна. — Но не е ли възможно си влязла в същия сайт и трите имена просто да са се печатали в съзнанието ти?
— Не. Щях да ги напиша и да ги запомня. Никога не ги чувала преди онзи сън.
— Добре. — Флин докосна коляното й. — Първо, ще ви кажа, че не намерих никакви сведения за транспортиране на мебели до „Уориърс Пийк“, както и за клиенти на фирма за превоз, записани под името „Триад“.
— Трябва да са ги пренесли там по някакъв начин — възрази Дейна. — Не е станало с магическа пръчка.
— Просто излагам фактите. Агенцията за недвижими имоти също не е уредила това. До момента не съм попаднал на никаква следа как Роуина и Пит са се озовали в „Пийк“. Не твърдя, че няма такава — побърза да обясни той, преди Дейна да го прекъсне. — Просто не се натъкнах на нея по логически път.
— Предполагам, че трябва да опитаме по нелогически.
Флин се усмихна на Зоуи.
— Права си. Но остава още една логическа стъпка, която може да се направи. Кой от познатите ми е сериозен колекционер на творби на изкуството, когото бих могъл да използвам като източник? Семейство Вейн. Позвъних на стария си приятел Брад. След няколко дни пристига тук.
— Брад ще дойде във Вали? — попита Дейна.
— Ще поеме ръководството на местния магазин на „Хоуммейкърс“. Наследил е страстта на предците си към изкуството. Описах му картината, доколкото можах. Още преди да свърша, той ми каза заглавието — „Дъщерите в стъклен плен“.
— Не, не може да бъде. Не съм чувала за нея. — Малъри стана и нервно закрачи из стаята. — Кой е художникът?
— Не се знае със сигурност.
— Не е възможно — продължи Малъри. — Такъв велик талант, а да не е известен. Би трябвало да съм виждала и други негови творби.
— Може би не. Брад казва, че никой не знае много за този художник. „Дъщерите в стъклен плен“ е видяна за последен път в частен дом в Лондон. Къщата, в която се е намирала, според всички сведения е била разрушена при бомбардировките през 1942-а.
Осма глава
Малъри не излезе от апартамента си цели два дни. Ровеше се в книги, провеждаше телефонни разговори и изпращаше писма по електронната поща. Струваше й се глупаво да поема в десетки различни посоки и като отправни точки да й служат само предположения. Далеч по-добре е да се довери на технологията и систематичната логика.
Не можеше да живее и дори да мисли сред безпорядък. „Затова се провалих като художник“, каза си тя, докато внимателно поставяше етикет на поредната папка.
Изкуството, истинското творчество изискваше известно влечение към загадъчното и вродена способност за оцеляване сред хаос. Поне такова бе нейното мнение. Умение човек да изпитва и разбира десетки различни емоции едновременно. Освен това безспорно бе необходим и талант да се изразят тези емоции върху платно.
На нея й липсваше дарба, докато създателят на „Дъщерите в стъклен плен“ я притежаваше в изобилие. Картината в „Уориърс Пийк“ или друга творба на художника бе пътят. Вече бе убедена в това. Защо винаги е връщаше към нея? Защо в съня си бе влязла в нея?
Защо бе избрана да открие първия ключ, ако не заради познанията си и връзките си в художествените среди?
В напътствията се казваше да се огледа наоколо. Но дали ставаше дума за обстановката около нея в съня й, или за тази около картината?
Отвори папката и отново разгледа разпечатките на снимките. От какво бяха заобиколени трите дъщери? Спокойствие и красота, любов и страст… и заплахата всичко да рухне. „Но и средството да бъде възстановено“, каза си тя.
Ключ във въздуха, сред клоните на дървото и във водата.
Сигурна бе, че няма да улови своя ключ от въздуха или да го намери скрит в короната на някое дърво. Какво означаваше това? И кой от трите бе нейният?
Твърде елементарно? Може би. Може би първо трябваше да надникне „дълбоко в себе си“ и да прецени чувствата, породени от картината, емоционалната и интелектуалната си реакция.
„Където богинята пее“, мислено си повтори тя, стана от бюрото и неспокойно закрачи. В съня й никое от момичетата не пееше. Но шуртенето на водата във фонтана напомняше за музика. Може би имаше нещо общо с фонтана.