Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Може би ключът във водата бе нейният.
„От два дни се въртя в кръг“, помисли си тя с тревога.
Вече й оставаха само три седмици.
Сърцето й подскочи, когато чу отчетливо почукване на стъклото. От другата страна стоеше мъж с куче. Малъри инстинктивно прокара пръсти през косите си, хванати надве-натри на конска опашка. Беше без грим, а сутринта дори не си бе направила труда да се преоблече и все още бе по памучния клин и тениска, с които бе спала.
Изглеждаше не просто зле, а вероятно ужасно, както не бе изглеждала никога в живота си.
Когато отвори вратата, бе сигурна, че и Флин забеляза това, защото я изгледа със загриженост и каза:
— Скъпа, трябва да излезеш за малко.
Почувства как на лицето й се изписа тъга.
— Заета съм. Работя.
— Виждам.
Флин погледна материалите върху масата в трапезарията, старателно събрани на купчини, красивата кана за кафе и порцелановата чаша. Имаше няколко малки кутии за моливи, кламери и етикети, всичките от еднаква червена пластмаса.
Стъклена тежест за книги на разноцветни ивици притискаше няколко напечатани страници. Под масата имаше кутия, в която тя навярно събираше всичко, свързано проекта, с който бе заета в момента, и на следващата сутрин отново я отваряше. Стори му се удивително, че дори когато работи сама в дома си, се старае да поддържа ред. Мо докосна крака й с носа си и се подготви за скок.
Малъри вече познаваше тази поза и вдигна ръка.
— Долу — нареди тя. Мо се подчини, макар и с неохота. За награда го потупа по главата. — Нямам никакви…
— Не изричай думата — предупреди я Флин. — Когато чуе за храна, полудява. Хайде, навън е страхотно. — Хвана ръката й. — Ще се поразходим.
— Работя. А ти защо не си на работа?
— Защото след шест часа предпочитам да прекарвам времето си извън офиса.
— След шест? — Малъри сведе поглед към часовника и едва сега се сети, че сутринта не го бе сложила на ръката си. Това бе още един знак, че съвършено подреденият й живот е излязъл от релси. — Не знаех, че е станало толкова късно. Ето защо имаш нужда от разходка. Свежият въздух ще ти се отрази добре.
— Може би, но не мога да изляза така.
— Защо?
— Защото съм по пижама.
— Не прилича на пижама.
— Но спя с тези дрехи и няма да изляза с тях, с разрошени коси и без грим.
— Няма изискване за официално облекло, когато отиваш да разходиш кучето. — Но Флин имаше майка и сестра и знаеше, че е безсмислено да убеждава една жена в това. — Ако все пак искаш да се преоблечеш, ще почакаме.
Беше си имал работа с доста жени и бе готов да чака от десет минути до цяла вечност. За жените преобличането за излизане бе като ритуал и той нямаше нищо против него. Можеше да поседи отвън на верандата и докато Мо си играе наоколо, да нахвърля идеи за статии в бележника си. Според него всяка минута свободно време трябваше да бъде оползотворена за нещо; дори ако то бе взиране в далечината, докато мислите му се носят накъдето ги отвее вятърът. Този път посоката, в която се понесоха, бе какво да стори, за да накара Малъри отново да се озове в обятията му, но реши, че е по-добре да впрегне енергията си в работа.
Скоро Брад щеше да се завърне във Вали и „Диспеч“ трябваше да отрази това събитие, като публикува подробен материал за семейство Вейн и „Хоуммейкърс“. История на рода и компанията, лицето й при днешната икономическа обстановка и плановете й за бъдещето.
Сам щеше да напише тази статия и да съчетае професионалния с личния си интерес. Точно както с Малъри. Започна да нахвърля нещата, които вече знаеше за нея, и чертите, които бе забелязал досега. На първия ред написа думите: „Русокоса, умна, красива“.
— Хей, добре е като за начало — каза той на Мо. — Имало е причина да изберат точно нея и тази причина със сигурност е свързана с личността й, с това, което е или не е.
„Организирана. С богато въображение“. Не бе срещал друг човек, който да притежава и двете качества.
„Неомъжена. Безработна“.
Ха. Биха могли да публикуват статия за около тридесетгодишните несемейни жители на Вали. „Как да намериш партньор в един малък американски град?“ Ако я възложеше на Рода, може би тя отново щеше да му проговори.
Вдигна поглед, когато с крайчеца на окото си усети движение, и видя Малъри да върви към вратата на верандата. Не й бе отнело толкова време да се преоблече и гримира, колкото бе очаквал. Изправи се и хвана Мо за нашийника, преди кучето да се втурне към нея.
— Изглеждаш страхотно. Ухаеш още по-добре.
— Дано не се наложи да се преобличам отново. — Малъри се наведе и потупа Мо по носа. — Никакви скокове.