Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Щом чу името й, Мо завъртя глава и се понесе в спринт към нея. Тя затаи дъх и се подготви да бъде връхлетяна.
Роуина извика една-единствена неразгадаема дума със спокоен, но властен тон. Мо се спря на сантиметри от краката на Малъри, седна и отново подаде лапа.
— Добре. — Малъри въздъхна с облекчение. — Така е по-добре. — Наведе се и хвана лапата на кучето. — Ето, че можеш да бъдеш и мил, Мо.
— Как успявате? — полюбопитства Флин.
— Имам подход към животните.
— Нека позная. На какъв език беше това? Галски?
— Мм.
— Странно как Мо разбра команда на галски, а обикновено не обръща внимание, когато му се говори на чист английски.
— Думите не са достатъчни за едно куче. — Роуина подаде ръка на Флин. — Надявам се и тримата да дойдете отново. Обичаме компания.
— Благодаря, че ни отделихте време.
Малъри тръгна към колата и Мо игриво заподскача до нея. Щом седна, тя остави чантата си на пода, сякаш за да се освободи от чувството за вина.
Роуина се засмя, но в гласа й се долови тъжна нотка. Помаха на Мо, който подаде нос през прозореца и се облегна на рамото на Пит, когато Флин потегли.
— Обнадеждена съм — промълви тя. — Не мога да си спомня кога за последен път съм била изпълнена с надежда. Боя се… вече не смея да я изпитвам.
Пит обви ръка около раменете й и я притегли към себе си.
— Не плачи, любов моя.
— Глупаво е. — Роуина изтри сълза. — Да тъгувам за кучето на един непознат. Когато си отидем у дома…
Пит застана с лице към нея и повдигна брадичката й. Гласът му бе нежен и задъхан:
— Когато си отидем у дома, ще имаш сто кучета. Хиляда.
— Искам само едно.
Тя се повдигна на пръсти и докосна устните му със своите.
В колата Малъри въздъхна дълбоко.
— Предполагам, че това е израз на облекчение, защото си успяла да направиш снимките.
— Точно така. Почувствах се като крадец на произведения на изкуството. Трябва да благодаря на Мо за това, че отвлече вниманието им. Кажи ми, какво е мнението ти за тях?
— Изглеждат интелигентни, проницателни и загадъчни. Но не мисля, че са луди. Свикнали са да имат пари, много пари. Пият чай от старинни чаши, сервиран от прислужница. Образовани са, изтънчени и с малко снобски маниери. Домът им е пълен с ценни вещи. Тук са от няколко седмици, така че едва ли са поръчали мебелите си от местни фирми. Пренесли са ги от някъде, което би могло да се проследи. — Смръщи вежди и заудря с пръсти по волана. — Тя полудя по Мо.
— Какво?
— Сякаш се разтопи, щом го видя. Не, че е лишен от чар, но наистина полудя по него. Вътре ми се струваше изключително властна и самоуверена. От привлекателните жени, които осъзнават въздействието си върху околните. Като дамите, които вървят по Медисън Авеню с чанти „Прада“ или председателстват заседания на управителни съвети в Ел Ей. Власт, пари, ум и изтънченост, всичко това в секси опаковка.
— Разбирам. Значи смяташ, че е секси.
— Всеки нормален мъж би споделил мнението ми. Но трябваше да видиш лицето й, когато Мо изскочи от колата. Цялата й изтънченост просто изчезна. Засия от радост като дете на Коледа.
— Явно обича кучета.
— Нещо повече. Не само го галеше и му говореше, както някои жени изразяват обичта си към кучетата, а легна на тревата и започна да се търкаля с него и да се залива от смях. Тогава защо не си вземе куче?
— Може би Пит не е съгласен.
Флин поклати глава.
— Едва ли мислиш така, по-наблюдателна си. Той би прерязал вените си заради нея. По странен начин успя да накара Мо да подаде лапа. Всичко беше странно.
— Безспорно. Аз ще се съсредоточа върху картината, докато някой от нас стигне до нещо ново. Оставям на теб да разкриеш тайните на Роуина и Пит.
— Тази вечер ще правя репортаж за заседанието на общинския съвет. Какво ще кажеш да се видим утре?
„Той налага волята си. Той е манипулатор“. Спомни си думите на Дейна и му хвърли подозрителен поглед.
— Какво имаш предвид под „да се видим“?
— Разбирай го както искаш.
— Имам четири седмици, вече дори по-малко, за да открия ключа. В момента съм безработна и трябва да реша с какво да се занимавам, поне в професионално отношение, през останалата част от живота си. Наскоро приключих една връзка, която нямаше бъдеще. Като се има предвид всичко това, ясно е, че нямам време да излизам с когото и да било.
— Почакай.
Флин спря в една отбивка от криволичещия път и разкопча предпазния си колан. Наведе се, обхвана раменете и я притегли към себе си, доколкото позволяваше коланът й, а устните му ненаситно се впиха в нейните.
По гръбнака й премина силна струя топлина, която изпълни цялото й тяло.