Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Струва ти се, че чуваш тропот на копита. Какво ще направиш?
Ще се втурнеш напред — мини на 102.
Ще отстъпиш назад — прехвърли се на 125
188
Този път наистина надминаваш себе си. Въпреки умората се носиш вихрено към останките от древния град, чиито порутени стени и кули се очертават като някакви горделиви призраци в полумрака. Призраци или не, те не са толкова страшни, колкото глутницата, която те гони.
Лека-полека силите те напускат и глутницата бавно те настига. Лаят на кучетата кънти под черепа ти като ехо в пещера, всяка крачка напред ти струва нечовешко усилие.
Трябва да направиш нещо, но какво?
Ше продължиш да бягаш — мини на 169.
Ще се защитаваш — прехвърли се на 250.
189
Идеята за здравеца ти се струва чудесна. Дано успееш да се оправиш с неговата вълшебна сила, защото още не си стигнал до целта, трябва ти лъвска сила да изпълниш мисията си.
Ала ръката ти е толкова тежка, че едва успяваш да я повдигнеш. Казваш си, че ако успееш да я преместиш до торбата, сигурно ще се излекуваш.
Стиснал зъби преместваш ръката си до отворената торба. Сега ти трябват няколко минути за почивка. После идва безкрайното тършуване в торбата. Най-после отслабналата ти ръка открива стръкчето здравец.
Силите ти се връщат мигновено. Сякаш никога не си влизал в проклетата къщичка и не си излизал от нея, преплитайки крака от слабост. Заедно със силата в теб се връща и вярата, че ще успееш в тази неравна борба.
Попадаш на 237.
190
Изваждаш по избор един от вълшебните предмети. Казваш си, че щом в него е скрита вълшебна сила, все някак ще ти помогне.
В момента, когато вълшебният предмет излиза от торбата, той се разпада на сиво-черен прах. Ти вече никога няма да го използваш като чудодейно средство.
Духа силен вятър. Потръпваш от студения полъх. Вятърът те вдига, понася те над гората, над цялата тая прокълната земя и те спуска в началото на пътя.
Мини на 49.
191
Вървиш между дърветата, от вълнение стъпваш на върха на пръстите си и се страхуваш да не шумне шумка, та да прогони дивната музика. Това вълшебство е най-прекрасното нещо, до което си се докоснал през целия си скитнически живот.
Звукът на дървената свирка все повече приближава. Вече си съвсем близо до съществото, което издава такива нежни, топли звуци.
Навеждаш едно клонче и виждаш, че на един камък, обрасъл с мъх, седи горската фея. Босите й крака са потопени в ручея, който тече край нея.
Прехвърли се на 234.
192
Бавно отстъпваш назад, като държиш под око Духа на Караконджо. Очите на призрака са впити в теб, изгарят те, напомнят ти за онова чудовище крал Мрак. Но кралят отиде в небитието, а Духът на Караконджо стои пред теб здрав и невредим, израстъците на главата му мърдат като змии.
Гърбът ти се опира о едно дърво. Духът на Караконджо се разстръсва от смях. През отворената му паст се виждат върбите край реката.
— Падна ли ми най-подир? — реве призракът. — Сега ще ми платиш за всичко.
— Вече ти платих — отвръщаш му рязко, като се мъчиш да изглеждаш смел, но усещаш, че ръката ти трепери.
— Ако Онова там, на поляната, когато ме прониза с меча си, е твоето заплащане, сега аз ще платя моята сметка.
Чува се съскане, сякаш ураган се носи над гората. Над дървета прелита вещицата Зелда, възседнала един стар ботуш. Духът на Караконджо вдига глава.
— Хей вие, глупаци, какво сте намислили? — провиква се с продрания си глас Зелда. — Каква картинка сте само! Един човек с тленно тяло и един дух без капка мозък! Ха, ха, ха!
Духът на Караконджо се пули злобно. Сянката подскача нагоре и призракът протяга сухите си лапи да сграбчи вещицата, но тя е по-бърза. Чува се свистене на въздуха и ботушът излита нагоре към небето заедно със своята сбръчкана ездачка.
— Ку-ку! — обажда се вещицата.
Използваш свадата между тези зловещи създания и хукваш през гората. Тичаш, останал без дъх, без да губиш време за озъртане. Като поглеждаш назад, няма и помен нито от вещицата, нито от Духа на Караконджо.
Внезапно нещо те бодва по шията. Замахваш и убиваш досадната оса. Тя не успява да ти навреди, но отвлича вниманието ти. Вдигаш глава и виждаш, че пред теб е застанал с разкрачени нозе Духът на Караконджо.
Изваждаш жилото на осата от шията си. Както и да въртиш, няма да ти се размине двубоя с призрака на гората.
Мини на 64.
193
На стотина крачки пред теб от тревата се подават няколко брадясали човешки глави. И дали така ти се струва или просто си въобразяваш, но те лъхва миризмата на чесън.