Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Щом съзерцателят вижда, че няма
друг деятел в света освен гуните
и вижда по-висшето над трите гуни —
той се слива със моята същност.
20
Щом Въплътеното преодолее
тези три сили, пораждащи тялото,
от смърт, раждане, старост и болка
се освобождава — вкусва безсмъртие!
Арджуна каза:
21
По какви признаци се познава
превъзмогналият трите сили?
Какви са делата му, о, Господарю?
Как побеждава всевластните сили?
Върховносияйния каза:
22
Който не мрази озарението,
действеността и помрачението,
когато идват, нито мечтае
за тях, о, Пандава, когато ги няма,
23
невъзмутим, нетрепващ от силите,
казва, запазил самообладание:
„Не аз — природните сили действат!“
И не трепва от техните действия,
24
Неизменен в неволя и радост,
равнодушен към кал, камък, злато,
към желаното и нежеланото,
към похвали и хули — еднакъв,
25
и към почести и унижения,
и към приятел и враг — еднакъв,
отхвърлил личните земни стремежи —
този човек е надмогнал силите.
26
Който с любов, с благоговение
ме почита — такъв бхактийогин,
надмогнал трите природни сили,
се слива с Едното — Вечния брахман.
27
Защото аз съм дом-въплъщение
на нерушимия безкраен брахман,
на абсолютната вечна правда,
на неизчерпаемото блаженство.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва четиринадесетата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ТРИТЕ ПРИРОДНИ СИЛИ
Петнадесета глава
Върховносияйния каза:
1
С корен нагоре, с корона надолу
расте вечното дърво ашваттха.
Листата му са свещени химни.
Който знае това — знае ведите.
2
Нагоре и надолу израстват
клоните, хранени от трите гуни —
напъпва сетивният свят. И в човека
минава коренът, свързан с делата му.
З
В света не се вижда на ашваттха
началото, краят или опората.
Но щом мощният корен бъде отсечен
със секирата на необвързването,
4
може да се достигне Началото:
стигналият дотам не се връща.
д з съм връщането към себе си —
пуруша — Изворът на развитието.
5
Без гордост, илюзии или привързаност,
без лични цели — слят с висшия атман,
свободен от двойственост — тъга и радост,
човек постига целта — непреходност.
6
Там слънце не грее, луна не свети —
там не гори световният огън.
Стигналите дотам не се връщат:
там е мойта върховна обител.
7
Лъч или вечна частица от мене
е душата на живото тяло.
Петте сетива и ума от пракрити
са привлечени към душата.
8
Когато пристига или напуска,
ги взима Господаря на тялото
и ги отнася, тъй както вятърът
отнася ухания от цветята.
9
Настанен в слуха, осезанието,
зрението, вкуса, обонянието,
както и във ума, Той изпитва
от сетивния свят насладата.
10
В света заблудените не го виждат,
когато напуска или остава
и обвзел трите гуни, се наслаждава:
вижда го само окото на мъдрий.
11
В себе си, овладели себе си,
йогините го виждат с усилия.
Несъвършените, неовладяните
дори с много усилия не го виждат.
12
Сиянието, което пристига
от Слънцето и света озарява,
което е в Луната и в Огъня —
знай, че това е мойто сияние.
13
Като прониквам също в земята,
поддържам със силата си съществата.
Превърнат в сокове — в лунна сома,
аз изхранвам всички растения.
14
Ставам и огъня Вайшванара,
установен в стомаха на живите.
Свързан с праната и апаната.
четирите вида храна там смилам.
15
Намирам се и в сърцата на всички.
Пораждам памет, мъдрост, забрава.
Аз съм Познавача на ведите,
техен Предмет и Творец на веданта съм.
16
На този свят има двама пуруши —
неразрушимият и разрушимият.
Разрушимият са съществата.
Неразрушимият не се изменя.
17
Но друг е Върховния пуруша.
Той се нарича Върховен атман.
Като прониква и в трите свята,