Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Слушай, Корки. Това, което искам да ти кажа…
— А, ето го и Гъси — прекъсна ме пак тя в ролята си на глуха пепелянка.
Гъси припкаше към нас с израз на религиозно обожание на лицето и изпускаща пара тенджерка в ръце. Корки го удостои с главозамайваща усмивка, която го прониза като нажежен до червено куршум буца масло, и настани тенджерката до себе си.
— Благодаря ти, Гъси, съкровище — пропя тя. — Е, довиждане на всички. Трябва да бягам.
И избръмча с колата, а Гъси остана на улицата, зейнал подире й като златна рибка, харесала си мравче яйце. Във всеки случай не остана дълго хипнотизиран, защото забучих мощен показалец между второто и третото му ребро, с което го накарах да се върне към живота с остро изохкване на уста.
— Гъси — улових веднага бика за рогата. — Каква е тая работа, дето не пишеш на Мадлин?
— Мадлин?
— Мадлин.
— А, Мадлин!
— Да, Мадлин. Нали трябваше да й пишеш всеки ден.
Това го ядоса.
— Как, за Бога, да й пиша всеки ден? Каква възможност имам да съчинителствам, когато цялото ми време е заето с наизустяването на реплики и измислянето на ефектни сценични действия? Нямам свободна секунда.
— Все пак ще ти се наложи да намериш някоя и друга такава. Не разбираш ли, че е започнала да праща телеграми по този повод? Днес трябва непременно да й пишеш.
— На кого, на Мадлин?
— Да, проклет да си, на Мадлин.
С учудване забелязах, че намусено ми се звери през очилата.
— Да пукна, ако пиша на Мадлин — отсече той и ако не приличаше толкова на риба, щеше да заприлича на муле. — Искам да й дам един хубав урок.
— Какво искаш?
— Да й дам урок. Не съм доволен от Мадлин. Настояваше да гостувам в тази противна къща и аз се съгласих, защото се договорихме, че ще дойде и ще ми оказва морална подкрепа. Беше си чиста проба джентълменско споразумение. А тя в последния момент хладнокръвно се отметна, за да се отзове на лигавата молба на някаква съученичка от Уимбълдън. Бях крайно раздразнен и държа да го разбере. Трябва да бъде накарана да проумее, че не може да ми прави номера. Тъй че няма да й пиша. Такава е системата ми.
Хванах се за главата. Мишките във вътрешностите ми организираха бал и се впуснаха във вихрени танци, достойни за Нижински.
— Гъси — простенах аз, — за последен път те питам — ще се върнеш ли в къщата да измислиш осемстранично писмо, лъхащо от всяка сричка на любов, или не?
— Или не! — отсече той и ме заряза занемял насред улицата.
Върнах се в Девърил Хол отчаян и объркан. И първият човек, на когото се натъкнах, беше Коко. В моята стая, легнал на моето легло, с моя цигара в уста.
По топографията му беше изписана тъпа заблеяност, сякаш си мислеше за Гъртруд Уинкуърт.
11
Като ме забеляза, на бърза ръка изключи заблеяното изражение.
— О, Бърти, здрасти — рече. — Тъкмо исках да те видя.
— Така ли? — изрепчих му се светкавично, без да крия язвителността си, защото вече ми писваше от Коко.
Имам предвид следното: по собствено желание и крайно доброволно той се беше нагърбил с камериерстването и в качеството си на личен джентълмен на джентълмена негов дълг беше непрестанно да се суети около мен, тук да четка сако, там да глади панталон и всячески да ми бъде полезен, а по същество не бях му виждал и очите от вечерта на пристигането си. Човек се мръщи на подобни неизвинени отсъствия.
— Чаках те да ти съобщя добрата новина.
Изхилих се глухо.
— Добра новина ли? Съществува ли такова нещо?
— Съществува и добрува. Нещата се разведряват. Слънцето пробива иззад облаците. Струва ми се, че ще доведа до успешен край работата с Гъртруд. По вина на сковаващите социални условности, които възпрепятстват гостуващите камериери да общуват на желаната нога с дъщерите на господарския дом, аз, естествено, не съм имал възможността да разговарям с нея, но й пращам бележки по Джийвс, и тя ми праща бележки по Джийвс, а последната съдържа определени признаци, че се поддава на молбите ми. Още две послания, стига да са добре формулирани, и работата е опечена. Не се юрвай да купуваш ножа за риба41, но се подготви морално за разноските.
Раздразнението ми се стопи. Както вече съм имал повод да спомена, Устърови са справедливи хора. Знам какви неописуеми усилия изисква писането на любовни писма — времеемко занимание, налагащо върховно интелектуално съсредоточие. Ако Коко е бил зает с оживена кореспонденция от подобно естество, откъде време да се грижи за гардероба ми? Не можеш едновременно да изглаждаш отношения и панталони.
41
Типичен сватбен подарък в Англия. — Б.пр.