Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Джийвс — рекох още щом престъпих прага на дома, — много съм тревожен.
— Нима, сър?
— Относно гбсподин Литъл. Няма да те занимавам сега, защото утре следобед той ще доведе свои приятели тук на чай и ти сам ще можеш да си вадиш колкото си искаш заключения. Затова го наблюдавай плътно, Джийвс.
— Много добре, сър.
— Във връзка с този чай… набави баници.
— Да, сър.
— Също и конфитюри, шунки, кейкове, бъркани яйца и къде-що сардина видиш.
— Сардини, сър? — попита Джийвс, разтърсен от мощна тръпка.
— Сардини.
Настъпи неловка пауза.
— Не ме гледай така, Джийвс. Вината не е моя.
— Да, сър.
— Е, това е.
— Да, сър.
Но видях, че челото му се набразди от мисловни бръчки.
Забелязал съм, че когато очакваш най-лошото, то всъщност се оказва напълно поносимо. За съжаление не мога да кажа същото за бинговото чаепитие. От мига, в който се самопокани, си знаех, че ме чака тежко изпитание и никак не сбърках. Най-тъжното беше, че иа пръв път, откакто го познавам, видях Джийвс разтреперан. В бронята на всеки мъж има уязвимо място и Бинго улучи джийвсовото от раз, когато му се яви на прага с лакът брада, провесена от ушите. Съвсем бях забравил да предупредя Джиивс, завалията, за бинговата флора, та тя му се стовари от ясно небе. Видях само как ченето му увисна и започва да се смъква, но овреме се улови за масата. Не го виня. Малко хора са изглеждали по-мерзко от младия Бинго с растителност по фасадата. Джийвс пребледня, но съумя да се стегне и след малко беше като нов, но лъжичките потракваха в таблата му.
Бинго беше прекалено зает да ми представя тълпата, за да забележи какво е сторил. А те бяха рядка колекция от третокачествени екземпляри. Другарят Бът приличаше на нещо, изпълзяло от гнил дънер след обилен дъжд. Прояден от молци е определението, което спонтанно се натрапва в съзнанието при вида на стария Роуботъм, а що се отнася до Шарлот, тя ме отведе в друг, и то ужасяващ свят на неназоваеми кошмари. Не че беше чак грозна. Ако се откажеше от въглехидратите и се посветеше в идните години на шведска гимнастика, би била направо поносима. Но сега ми дойде в множко. Нека нарека формите й щедри. Сърцето й може и да беше златно, но това, което се набиваше в очи от пръв поглед, бе златото в устата й. Хем знам, че младият Бинго, когато е във форма, е в състояние да се влюби практически във всичко, стига да е от женски пол, но тук вече не намирах оправдание.
— Моят приятел господин Устър — завърши той церемониала.
Старият Роуботъм ми хвърли едно око, после огледа стаята и не скри разочарованието си. Макар да не тъна в ориенталски разкош, аз все пак съм съумял да придам на апартамента уюта, който тъй ценя, та нищо чудно да съм наранил чувствата му.
— Господин Устър? — обади се старият. — А мога ли да ви наричам другарю Устър?
— Пардон?
— Вие от движението ли сте?
— Ами… ъ…
— Копнеете ли за Революцията?
— Не бих казал, че чак копнея. Все пак, доколкото разбирам, идеята е да бъдат изклани всички като мен, затова не крия, че не съм превъзбуден.
— Аз обаче водя сред него разяснителна работа — намеси се моят приятел Бинго. — Боря се, за да спечеля съзнанието му. Още няколко сеанса и ще ми тупне в скута като зряла круша.
Старият Роуботъм нямаше вид на убеден.
— Другарят Литъл е изключително сладкодумен — принуден бе все пак да признае.
— А според мен е забележителен оратор — намеси се момичето и младият Бинго вкопчи в нея такъв всеотдаен поглед, че аз политнах назад. Другарят Бът също се депримира. Взе да се зъби на килима и промърмори нещо за танци върху бълващи вулкани, което не проумях.
— Чаят е сервиран, сър — обяви Джийвс. Шарлот подскочи с неочаквана за фигурата й чевръстина — досущ като стар боен кон, чул зова на тръбата.
Като си помисли човек как се променят вкусовете. Като ученик бих си продал душата на първия срещнат, без дори да го питам дали той е дяволът, за бъркани яйца и сардини в пет часа следобед. Но постепенно се бях отървал от този навик и затова признавам, че ме потресе начинът, по който синовете и дъщерите на Революцията заровиха носове в копанята. Дори другарят Бът се отърси за кратко от хроничната си омърлушеност и потопи цялото си същество в бърканите яйца, като изплуваше на повърхността само за поредната чаша ароматен чай. Чаят обаче привърши и аз се обърнах към Джийвс.