Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Ти си свястно момче, Робърт — прошепна Битълшам, докато го настанявахме в таксито.
Щом се изгуби зад ъгъла, аз погледнах Бинго право в очите.
— Ти ли изпрати писмото?
— Иска ли питане! Да беше го прочел, Бърти! Най-красивото заплашително писмо, което бях виждал!
— Каква е причината?
— Бърти, старо другарче — улови ме Бинго за ръкава, — причината е крайно основателна. Потомците може да злос ловят по мой адрес на воля, но в едно не ще могат да ме обвинят — че не съм добър бизнесмен. Виж това — навря той в лицето ми лист хартия.
— Боже! — ахнах аз. Оказа се чек — истински чистокръвен чек за петдесет най-стерлингови, подписан от Битълшам в полза на Р. Литъл.
— За какво?
— За разноски — поясни Бинго и любовно го скъта в джоба си. — Да не мислиш, че подобно разследване излиза без пари? Отивам в банката да им изкарам акъла, а оттам право при агента. Ще заложа и последното пени на Океански Полъх. В случаи като този, Бърти, е нужен такт. Ако се бях явил при чичо с претенции за петдесет пари, щях ли да ги получа? Друг път! Но с малко такт… Забравих да те питам какво ти е мнението за Шарлот.
— Ами… ъ…
Бинго замасажира обичливо ръкава ми.
— Знам, старче. Знам. Не се опитвай да намериш думи. И теб те събори, а? Остави те бездиханен? Такова е поголовното й въздействие. Е, ще те зарежа тук, момчето ми. Ах да! Щях да забравя. А Бът? Какво ще кажеш за Бът? Природно недоразумение, нали?
— Виждал съм ги и по-ведри.
— Мисля, че водя с една дължина, Бърти. Днес следобед ще ходим с Шарлот в зоологическата градина. Само двамата. А после на кино. Началото на края на Бът, а? Е, много ти здраве, приятелю на моите младини. Ако утре се чудиш какво да правиш, пообиколи Бонд Стрийт да се огледаш за сватбен подарък.
След тази случка за известно време го изгубих от погледа си. На няколко пъти му оставях бележки в „Търтеите“, но безрезултатно. Синовете на Червената зора също напуснаха живота ми, макар Джийвс да спомена една вечер, че случайно налетял на другаря Бът и си побъбрил с него. Осведоми ме, че Бът бил по-намусен от всякога. Явно изоставаше в състезанието с награден фонд охранената Шарлот.
— Господин Литъл напълно го бил затъмнил, сър — завърши Джийвс.
— Лоши новини, Джийвс, много лоши.
— Да, сър.
— Всичко това доказва, Джийвс, че когато младият Бинго запретне ръкави и се залови за работа, няма сила, която да му попречи да се изложи пред цял свят.
— Така изглежда, сър.
Междувременно настана време за Гудуд. Надянах най-изискания си костюм и право там.
Ако бях от хората на Шекспир, тук е мястото да изградя атмосфера, да опиша сините небеса, хълмистите простори, веселите тълпи джебчии и жизнерадостната навалица, която безгрижно им предоставяше съдържанието на джобовете си. Но не съм такъв човек. Пък и спомените са прекалено свежи, раните още смъдят и не ми е до никакви сини небеса. Океански Полъх, дано шапът го тръшне, финишира на опашката.
Ах как боли, когато Съдбата те сръфа и фаворитът ти удари къча. Още повече, че в случая с това животно ние гледахме на присъствието си на надбягванията като на досадна формалност, нещо като чудновата старовремска церемония, която трябва да съблюдаваш, преди да изприпкаш при агента да си прибереш печалбата. Излязох на затревената площ пред конюшните, за да попуша и забравя, и на кого мислите налетях? На стария Битълшам. Аленееше във висококръвно червено и имаше толкова кривоглед вид, че аз само го сграбчих безмълвно за ръката и мъжествено я стиснах.
— Аз също — побързах да го утеша. — Вие колко угробихте?
— Колко какво?
— Колко заложихте на Океански Полъх?
— Не съм залагал.
— Как! Да сте собственик на фаворита за Купата и да не го подкрепите!
— Никога не залагам на коне. Противоречи на моите принципи. Чух, че животното не спечелило състезанието.
— Не спечелило! Той за малко да финишира първи в следващото надбягване!
— Ц-Ц.
— Именно. — После включих, че всъщност няма за какво да страда. — Щом не сте стигнали до просешка тояга, тогава защо имате раздрусан вид?
— Ами онзи е тук!
— Кой онзи?
— С брадата.
Ще проумеете мащабите на мъката ми, като ви кажа, че чак сега се сетих за младия Бинго. Чак сега се сетих, че и той щеше да идва в Гудуд.
— В този момент държи пламенна реч с конкретна насоченост срещу мен. Елате! Там, където е тълпата. — И ме задърпа подире си, а като наближихме, използва с научнообоснована вещина внушителното си тегло, за да ни изведе на първия ред. — Гледайте! Слушайте!