Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Още чай, Джийвс.
— Много добре, сър.
— Ей! Какво беше това! — изгледа ни строго старият Роуботъм. После стана и потупа Джийвс по рамото. — Никакво угодничене, момчето ми!
— Простете, сър?
— Не ми викай „сър“! Наричай ме „другарю“. Ти знаеш ли какво си, момчето ми? Забравена отломка на отмиращата феодална система.
— Много добре, сър.
— Ако нещо ми вкисва кръвта във вените…
— Вземи си още една сардинка — прекъсна го Бинго и това бе първото свястно нещо, което чух този ден от него. Старият си взе три, забрави си думата и Джийвс тихомълком се изниза. А аз по стойката му в гръб се досетих колко страда.
Тъкмо когато си мислех, че този гуляй ще продължи до края на нещастния ми живот, всичко рязко приключи. Дойдох на себе си от комата и видях, че гостите ми се готвят да си ходят.
Сардините и няколкото кани чай бяха размекнали стария Роуботъм. Докато се ръкуваше с мен, прочетох в очите му почти човещина.
— Трябва да ви благодаря за гостоприемството, другарю Устър — каза той.
— Моля ви, няма защо, пак…
— Гостоприемство? — изпръхтя другарят Бът. Той се зъбеше зловещо на Бинго и момичето, които се кикотеха весело в ъгъла. — Как не ви приседна! Яйца! Баници! Сардини! До една изтръгнати от устата на гладуващия пролетарият!
— Ама как може — разстроих се аз. — И през ум не би ми…
— Ще ти изпратя литература за нашето Дело — обеща старият. — И много скоро се надявам да те видя в първите редици на нашите митинги.
Джийвс дойде да прибере и ме намери омаломощен сред руините. Лесно му беше на другаря Бът да злослови по адрес на сардините, след като оглозга цял бут шунка. И гладуващият пролетариат едва ли би разбрал от останките в буркана от какво е бил конфитюрът.
— Е, Джийвс? Какво ще кажеш?
— Бих предпочел да се въздържа от изказване на мнение, сър.
— Джийвс, господин Литъл е влюбен в женския Роуботъм.
— Досетих се, сър. Тя го плясна в коридора.
Аз се улових за главата.
— Плясна ли го, каза?
— Да, сър. Закачливо.
— Божичко! Нима заразата е плъзнала дотам! Как прие това другарят Бът? Или той не видя?
— Нищо не убегна от погледа му, сър. Останах с впечатлението, че не одобрява, сър.
— Не го виня. Какво ще правим, Джийвс?
— Не бих могъл да кажа, сър.
— Този път затънахме.
— Боя се, че сте прав, сър.
Това бе единствената утеха, която получих от него.
12
БИНГО СЕ ПРОВАЛЯ В ГУДУД
Бях обещал да се срещна на другия ден с Бинго, за да му кажа какво мисля за неговата оядена Шарлот, та вървях угрижен по Сейнт Джеймсис Стрийт и се чудех как да не му кажа какво мисля за нея, когато от Деводгарския Клуб изскочиха самият Бинго и старият Битълшам. Избързах напред и ги настигнах.
— Здравейте! — рекох учтиво.
Резултатът от този простичък поздрав надмина и най-смелите ми очаквания. Старият се разтресе като желирана моруна, очите му се подбелиха, а лицето му определено позеленя.
— Господин Устър! — успя да изрече след малко. Изглежда все пак не бях най-страшното, което можеше да му се случи, защото видимо се окопити. — Така ме стреснахте!
— О! Извинете.
— Чичо ми — поясни Бинго с приглушения глас на лекар при постелята на умирающ — не е на себе си тази заран. Получил е заплашително писмо.
— Боя се за живота си — поясни старият.
— Заплашително писмо?
— Съчинено — уточни Битълшам — от необразована ръка, но угрозите са формулирани недвусмислено. Господин Устър, спомняте ли си зловещия брадат мъж, който ме нападна със злонамерен език миналата неделя в Хайд Парк?
— Ами… ъ… да. Брадат беше.
— Бихте ли го разпознали, ако се наложи?
— Аз… такова… как така?
— Ние, Бърти, сме убедени — намеси се Бинго, — че този с брадата е в дъното на заканите. Случайно минавах късно снощи по Паунсбй Гардънс, където живее чичо Мортимър, и близо до къщата някой се изшмугли потайно от градината. Явно току-що е бил пъхнал писмото под прага. Забелязах, че носи брада. Забравих за случката, докато тази сутрин чичо не ми показа писмото и не сподели с мен за онзи в парка. Ще извърша разследване.
— Полицията трябва да знае — изхриптя лорд Битълшам.
— Не — отсече Бинго. — На този етап не е необходимо да я намесваме. Само ще ми се мотаят из краката. Остави всичко на мен. Сега ще те метна в едно такси, а ние с Бърти ще обсъдим следващите стъпки.