Господарката на езерото (том 1)

— Може ли още от лещарката?

— Заклевам се в чаплата! — Един млад рицар от края на подковата се изправи и обви около врата си шал, получен от съседката му по маса. — Заклевам се да не свалям шала, докато не бъдат избити до крак бандитите от прохода Сервантес!

Принцесата изрази признателността си чрез покровителствено навеждане на искрящата от диаманти диадема.

Гералт разчиташе на това, че Фрингила няма да продължи разговора.

Но грешеше.

— Ти не ми вярваш и не ми се доверяваш — каза тя. — Причиняваш ми нещо подобно на болка. Не само се съмняваш, че искрено искам да ти помогна, но при това и не вярваш, че мога да го направя. Ох, Гералт! Дълбоко засегна моето самолюбие и възвишените ми стремежи.

— Чуй ме…

— Не! — Тя вдигна ножа и вилицата, сякаш за да го заплаши с тях. — Не се оправдавай! Не понасям мъже, които се оправдават!

— А какви мъже понасяш?

Тя отново присви очи, все още държейки приборите така, сякаш се готви да нанесе удар.

— Списъкът е дълъг — каза бавно. — И не искам да те отегчавам с подробности. Ще отбележа само, че достатъчно високо в него стоят мъже, които заради любимата си са готови да отидат накрай света, без да се страхуват, презирайки опасността. И които не се предават, дори и когато изглежда, че нямат шансове за успех.

— А останалите позиции от списъка? — не издържа той. — Другите мъже, които са ти по вкуса? Също ли са безумни?

— А какво е истинската мъжественост — закачливо наведе глава тя, — ако не смесица в точните пропорции между класа и безумие?

— Дами и господа, барони и рицари! — извика шамбеланът Льо Гоф, ставайки и вдигайки с двете си ръце гигантската си чаша. — При така създалите се обстоятелства си позволявам да вдигна тост: за Нейна светлост принцеса Ана Хенриета!

— Здраве и щастие!

— Ура!

— Да живее!

— А сега, дами и господа — шамбеланът остави чашата и тържествено кимна на лакеите, — сега… Magna Bestia12!

На подноса, който четирима прислужници внесоха върху нещо, подобно на носилка, лежеше огромно печено туловище, което изпълни залата с чуден аромат.

— Magna Bestia! — извикаха в хор пируващите. — Ура! Magna Bestia!

— Какъв пък е този звяр, по дяволите? — обезпокои се Ангулеме. — Няма да го ям, докато не разбера какво е.

— Лос — поясни Гералт. — Печен лос.

— Това не е някакъв си лос — обади се Милва, кашляйки. — А бик, седем центнера13.

— Седем центнера и четирийсет фунта14 — хрипливо изрече седналият до нея мълчалив барон. Това бяха първите думи, произнесени от него от началото на вечерта.

Това можеше и да стане начало на разговор, но стрелкинята се изчерви, заби поглед в покривката и започна да чопли хляба.

Но Гералт беше приел лично думите на Фрингила.

— Вие ли повалихте този бик, господин бароне? — попита той.

— Не аз — отрече мълчаливецът. — Племенникът ми. Отличен стрелец. Но това е тема на мъжки разговор, мисля… Моля за извинение. Няма защо да отегчаваме дамите…