Градина на желанията [необработен]

-    Иванел идва - обади се Сидни.

Старицата изкачи ниските стъпала на верандата и се усмихна:

-    Майка ви е родила две красавици, така си е. Само че днес май сте много кисели.

-    Това е първата гореща вълна през тази година. Жегата изнервя всички — промърмори Клеър, взе голямата кана и наля на гостенката чай с лед. - А ти как си? Не съм те виждала от няколко дни.

9. Градина на желанията

Иванел взе чашата и се настани на люлеещия се стол:

—    Имам си гост.

—    Кой е?

—    Фред Уокър засега ще живее у дома.

—    Така ли? — изненада се Клеър. — Не те ли притеснява?

—    Никак.

—    Вероятно мушкатото не е подействало.

Иванел вдигна рамене и отпи от чая:

—    Той не е имал възможност да го използва.

Клеър погледна към съседната къща и замислено

промълви:

—    Дали Фред ще се съгласи да му върна парите и да ми го даде?

—    Сигурно. Друг клиент ли имаш?

—    Не.

Сидни изчурулика:

—    Може би смята да го изпробва върху Тейлър.

Сестра й я изгледа накриво, но не възрази, защото беше самата истина.

Иванел остави чашата и заровичка из голямата си торба.

—    Всъщност дойдох, за да ти дам един подарък. — Извади широка бяла панделка и я подаде на Клеър. — Фред се опита да ме разубеди - каза, че използваш шноли и че тези панделки били за жени с къса коса. Само че той не разбира. Трябва да ти я дам и туйто. Отдавна не съм живяла с мъж. Бях забравила, че са упорити като мулета. Обаче миришат хубаво.

Сестрите се спогледаха.

—    Иванел, нали знаеш, че той е гей? — меко попита Клеър.

130

—    Разбира се. - Старицата се засмя — изглеждаше подмладена и щастлива. — Обаче съм поласкана, че не само вие двете харесвате компанията ми. Хайде стига за мен. Сидни, как е новата работа?

Сидни и Бей седяха на люлката, която е задължителна за всички веранди в Америка.

—    Всичко е благодарение на теб — отвърна Сидни.

- Ако не ми беше подарила блузата, която върнах в магазина, нямаше да вляза в „Бяла врата“ и да попитам за работа.

—    Фред каза, че през седмицата няколко пъти те видял да купуваш кафе за колежките, веднъж си помела пода.

—    Засега правя само това.

—    Какво става всъщност? — намеси се Клеър. Забелязала бе, че напоследък сестра й няма настроение. Отначало беше във възторг, че ще работи в „Бяла врата“, но след няколко дни започна да се прибира у дома все по-рано и да се усмихва все по-рядко. Самата Клеър изпитваше смесени чувства относно това рисковано начинание. Харесваше й да работи със Сидни, да бъдат заедно. Само че сестра й цялата грейваше, когато заговореше за коса и прически. Всяка сутрин тръгваше толкова обнадеждена.