Градина на желанията [необработен]

Щом Сидни излезе в градината, миризмата на одеколона се разсея, прогонена от аромата на ябълки, салвия и мокра пръст. Тя седна до Бей под дървото, заразпитва я какво е правила през деня, разказа й как следващата седмица ще празнуват Деня на независимостта, добави, че някой ден ще я заведе до начално-то училище и ще й покаже чина си. Откакто й разреши да ходи в градината, Бей всеки ден лежеше по няколко часа до ябълковото дърво. На въпроса на майка си защо го прави, малката отвърна, че се опитва да проумее нещо. Сидни реши да не я разпитва - също като нея дъщеричката й беше преживяла много, необходимо й беше време да го осмисли.

След като поговори с нея, тръгна да занесе на Тейлър бутилката с вино. Завари го да изкарва електрическата косачка от бараката в задния двор.

-    Ей, Тейлър, питам се дали си психически подготвен за повторно косене! — подхвърли тя.

Тейлър се обърна и се засмя:

-    Не окося ли тревата, кучетата на съседите ще започнат да се губят из нея. Дори сега госпожа Краноуски я шиба с бастуна си, когато търси вечния беглец Едуард.

-    Нося ти подарък от Клеър. - Тя му показа бутилката.

Тейлър се поколеба, като че ли потисна първото, което искаше да каже.

-    Знаеш ли, колкото и да се мъча, не разбирам сестра ти. Прави ми подаръци, въпреки че явно не ме харесва. Да не е някакъв южняшки обичай?

10. Градина на желанията

—    Напротив, харесва те, затова са и подаръците. Ще ме почерпиш ли чаша вино? Нещо не съм наред.

—    Разбира се, влез.

Отидоха в кухнята и Тейлър извади от шкафа две чаши и наля вино от бутилката. Сидни начаса пресуши своята.

—    Какво се е случило? — загрижено попита той.

—    Преди малко мислено се върнах на място, което ме плаши.

—    Искаш ли да споделиш с мен?

—    Не.

Тейлър кимна:

—    Добре. И така, какво ми изпраща сестра ти? — Наля си от бутилката и помириса течността в чашата.

—    Вино от мушкато. Би трябвало да възкресява хубавите спомени.

Той вдигна чашата си:

—    Наздраве за хубавите спомени.

Преди да отпие първата глътка, Сидни изтърси:

—    Тя се надява да си спомниш друга жена, а нея да забравиш. Същото бе и предназначението на задушеното с масло от семена на кученце и на тарталетите с метличина.

Тейлър остави чашата си:

—    Не разбирам.

—    Цветята в задния ни двор са необикновени. А може би необикновени са блюдата, приготвени с тях. Те въздействат на всеки, който ги опита. С изключение на теб. Или пък тя се престарава и затова не постига резултат. Не знам каква е причината.

Тейлър озадачено я изгледа:

—    Сестра ти иска да не я харесвам, така ли?

146

-    Аха, издаде се! Значи вече я харесваш. Ще ти доверя нещо за Клеър. Тя обича постоянните неща. Затова не си заминавай.

Тейлър се облегна на кухненския плот, сякаш някой го беше блъснал и той търсеше опора, за да не падне. Сидни се запита дали не е сгрешила, като сподели нещо толкова лично за сестра си. Очевидно Клеър не искаше той да узнае за чувствата й. Но след миг Тейлър се усмихна и тя разбра, че е постъпила правилно. Толкова отдавна не бе дарявала щастие някому, че беше забравила какво е усещането. Клеър се раздаваше заради нея. Сега й се удаваше възможност да й върне жеста, да й покаже, че може да бъде щастлива извън познатия й свят. Щастлива с Тейлър.