Градина на желанията [необработен]

—    Влез.

Той взе куфарчето си и тръгна по коридора, влезе в дневната и се заозърта като малчуган, който е избягал от къщи. Иванел го познаваше от дете. В отделенията две години подред бе печелил конкурсите по правопис, но в четвърти клас Лорълай Уейвърли го победи. Иванел присъстваше в залата, а след състезанието видя Фред да плаче отвън. Прегърна го, а той я накара да обещае, че няма да каже на татко му колко е бил разстроен. Баща му му беше забранил да плаче пред чужди хора - какво щели да си помислят за него?

—    Днес Шели дойде много рано и ме завари по пижама в канцеларията ми. По-лесно беше да остана в магазина, там знам какво да правя и не се чувствам излишен - обясни Фред. - Обаче съм сигурен, че слухът вече се е разпространил, затова не мога да отида

126

на хотел. Няма да направя това удоволствие на Джеймс. Откровено казано, дори не знам дали той е забелязал отсъствието ми. Не се обади да попита къде съм бил. Не проявява никакъв интерес. Не знам какво да правя.

-    Разговаряхте ли изобщо?

-    Опитах се - нали ти ме посъветва така. Потърсих го, след като за пръв път спах в магазина. Обадих му се на служебния телефон. Джеймс отказа да обсъдим отношенията си. Заяви, че досега съм бил сляп за промените, но вече е късно нещата да тръгнат по старому. Казах му за виното, което купих от Клеър. Той ми се подигра, нарече ме луд, задето искам животът ни да е като при първата ни среща. Не проумявам какво се случи. Уж всичко вървеше като по мед и масло, но сега си давам сметка, че не помня кога за последен път с него сме водили нормален разговор. Сякаш той ме е напускал постепенно, а пък аз не съм забелязал нищичко. Как е възможно да не забележа?

-    Виж какво, остани колкото искаш. Но ако някой попита, ще кажа, че неустоимият ми сексапил те е накарал да обърнеш резбата.

-    Правя страхотни гофрети със сладко от праскови. Само кажи какво ти иска душата и ще ти го сготвя.

Иванел го помилва по бузата и промърмори:

-    Не че някой ще ми повярва.

Отведе го в стаята за гости, намираща се в дъното на коридора. Разбира се, „необходимите“ вещи се бяха промъкнали и тук - няколко аптечки за оказване на първа помощ и три газови печки за отопление, но тя редовно разчистваше това помещение и всяка седмица сменяше спалното бельо. Откакто съпругът й почина, в душата й зейна рана, която с течение на годи-

ните престана да е толкова дълбока, но не изчезна. През първите ужасни дни след смъртта му Лорълай понякога нощуваше при Иванел, но скоро се отказа — имаше си много по-интересни занимания. По-късно Клеър също й гостуваше и оставаше да преспи, обаче доста рядко, защото предпочиташе да си стои у дома. На Иванел и през ум не й минаваше, че някой ден Фред ще спи в стаята за гости. Само че тя отдавна беше престанала да се изненадва. Казваше си, че то е като да отвориш кутия, на която пише „Гъбена супа“, а супата да се окаже доматена — благодариш и си я изяждаш.