![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
***
В пет следобед Сидни така се отчая, че беше готова да си тръгне. Пристъпи към изхода, но видя до гишето за записване на часове мъж с елегантен сив костюм. Сърцето й се сви, идваше й да потъне в земята.
Проклетият ден явно нямаше да свърши.
Хънтър Джон попита нещо жената на гишето, тя се обърна и посочи Сидни.
Той прекоси салона и се приближи до ученическата си любов. Сидни трябваше да избяга, да се скрие в помещението за отдих, но спомените я задържаха. Макар че Хънтър Джон бе едва на двайсет и осем, русоля-вата му коса бе започнала да оредява. (Разбира се, умелото подстригване щеше да прикрие оплешивяването.) Това означаваше сигурна промяна у него, край на младостта му. Той се превръщаше в друг човек.
- Чух, че работиш тук — каза и протегна ръка на Сидни
- Не се и съмнявам. - Тя скръсти ръце на гърдите си. — Между другото, имаш червило на шията.
118
Хънтър Джон глуповато се усмихна и посегна да избърше червилото.
— Ема дойде в службата и ми каза.
— Значи си поел кормилото на семейния бизнес. -Да.
Компанията „Матисън“ притежаваше няколко завода за строителни елементи, намиращи се на двайсетина минути път с кола от Баскъм. Хънтър Джон и Сидни се бяха запознали там през лятото, когато тя работеше като секретарка в администрацията, а той караше задължителния стаж. Срещаха се в кабинета на баща му, когато той отиваше на обяд, и се любеха. Понякога, когато нямаше много работа, сядаха на купчина дървесен материал пред склада, за да изпушат по цигара.
Сидни се запита какъв ли е животът му сега... Наистина ли бе влюбен в Ема или тя го беше впримчила, предлагайки му горещ секс — запазената марка на всички жени от фамилия Кларк. Именно тя предложи да научи Сидни как да прави съвършената орал-на любов. Много години по-късно един мъж най-сет-не каза на Сидни, че „техниката“ й е погрешна. Едва сега тя си даваше сметка, че „приятелката“ й я е заблудила нарочно. По онова време изобщо не подозираше, че Ема харесва Хънтър Джон. Той пък често казваше, че Ема често го изнервя. Тогава тя не бе прозряла истината, тогава бе сляпа за очевидното.
— Може ли да седна? — попита той.
— Искаш ли да те подстрижа? Много ме бива.
— Не, благодаря. Обаче не искам да изглежда, че съм се отбил да си побъбрим - добави той и седна на нейния стол.
Сидни забели очи:
— Боже опази!
— Държа да поговорим, да се изясним. Смятам, че е редно. — Хънтър Джон се славеше с това, че винаги постъпваше правилно. Той беше съвършен. Той бе примерният син. — Онази вечер на празненството... не знаех, че ще присъстваш. И Ема не подозираше. Изненадахме се също като теб. Ариел беше възложила всичко на Клеър. Никой не знаеше, че работиш при нея.
— Не бъди наивен, Хънтър Джон. Щом Елиза Бофорт е знаел, значи целият град е бил информиран.
Лицето му помръкна:
— Съжалявам, че стана така, но нямаше друг начин. Както видя, вече съм щастливо женен.
— Мили Боже! - възкликна Сидни. - Всички ли си мислят, че се върнах заради теб?
— Ако не е така, защо се върна?
— Нима това не е градът, в който се родих и израснах?
— Така е, но ти се срамуваше от мнението на местните хора за теб.
— Ти — също.
Хънтър Джон въздъхна, а тя се запита кой е този човек. Струваше й се, че вече не го познава.
— Обичам жена си и децата — избърбори той. -Животът ми е прекрасен, за нищо на света не бих го заменил за друг. Да, навремето те обичах, Сидни. Нямаш представа какво ми струваше да се разделя с теб... много страдах.
— Толкова много, че потърси утеха в брак с Ема?
— Оженихме се набързо, защото тя забременя. С нея се сближихме едва след заминаването ти. Стана съвсем случайно.
120
На Сидни не й беше до смях, но не можа да се въздържи:
- Отново ще те попитам — толкова ли си наивен, Хънтър Джон?
Въпросът й явно го жегна, защото той побърза да заяви:
- Тя е най-хубавото в живота ми.
Лъжата му я вбеси и я накара да възкликне:
- Видя ли Нотр Дам? Пътува ли из Европа, както мечтаеше?
- Не. Бяха глупави мечти.
- Струва ми се, че си се отказал от всичките си мечти.
- Аз съм Матисън. Длъжен бях да постъпя така, както се очаква от наследника на семейната компания.
- А пък аз съм Уейвърли и ще те прокълна!
Той потрепери, сякаш й беше повярвал, а Сидни
неочаквано изпита усещане за надмощие. Ала след миг Хънтър Джон се усмихна:
- Я стига! Мразиш, че си Уейвърли.
- Върви си - прошепна тя, а когато той понечи да си извади портфейла, добави: - Да не си посмял да платиш въображаемо подстригване.