Градина на желанията [необработен]

-    Очакваш ли някого, дядо? — провикна се младежът.

-    Очаквам пристигането на моя кораб. Обаче не е той.

Хенри прекоси двора и застана зад стола на дядо си. Беше красив младеж, но като всички мъже от рода Хопкинс бе възрастен по рождение и през целия си живот щеше да очаква настъпването на физиологич-ната старост. Поради тази причина всички Хопкинс сключваха брак с по-възрастни от тях жени. Хенри обаче не бързаше да се обвърже и дядо му бе започнал тайно да го насочва към този етап от живота му. Възлагаше му да развежда из фермата учениците от начал-

138

ните класове, ако придружаващите ги учителки бяха млади и неомъжени. В църковният комитет, отговарящ за празничната украса, членуваха предимно разведени жени, затова Лестър винаги изпращаше внука си да им помага. Обаче Хенри не се хващаше на въдицата. Притежаваше чудесен характер, беше самоуверен, работлив и добродушен - накратко, щеше да е идеален съпруг, ако не беше толкова доволен от собствената си компания.

Ала това бе съдбата на всички, които са стари по рождение.

Колата спря. Лестър позна само жената, която слезе от автомобила, не и шофьора.

Той се засмя. За него всяко посещение на Иванел беше радостно събитие. Все едно да намереше черве-ношийка през зимата.

-    Май Иванел иска да ни подари нещо - подхвърли на внука си.

Мъжът остана в колата, а старицата прекоси двора, застана пред Лестър и сложи ръце на кръста си:

-    Знаеш ли, че всеки път, като те видя, изглеждаш по-добре?

-    Вече има лек против старческа слепота -подхвърли той.

Иванел се усмихна:

-    Голям хитрец си.

-    Какво те води насам?

-    Трябва да ти дам това. - Тя извади от торбата си буркан вишни в сироп, подправен с ликьор.

Лестър погледна Хенри, който се мъчеше да прикрие усмивката си, и възкликна:

-    Чудесен подарък. Отдавна не съм хапвал такива вишни. Благодаря ти.

-    Пак заповядай.

-    Я кажи кой е шофьорът ти?

-    Фред, собственикът на бакалията. Временно живее при мен. Много е симпатичен.

-    Каня и двама ви на вечеря - обади се Хенри. -Ивон е направила картофени кексчета.

Ивон беше жената, която се грижеше за домакинството. Хенри я беше назначил преди година, когато дядо му получи удар. Разбира се, беше омъжена, иначе той нямаше да я допусне в дома си.

-    Не, благодаря, бързам - отвърна Иванел. - Ще се видим ли на тържеството по случай Четвърти юли?

-    Там сме - отвърна Лестър и двамата с Хенри я загледаха как върви към колата.

-    Веднъж ми подари кълбо прежда — замислено промърмори младежът. — Бях на четиринайсет и от училище ни бяха завели на обиколка из централната част на града. Засрамих се от съучениците си и изхвърлих преждата. След седмица се оказа, че ми е необходима за изработване на един макет.

-    Мъжете в този град от млади си вземат поука по отношение на жените от фамилията Уейвърли. — Лестър посегна за бастуна, който беше подпрял на ствола на дървото, и бавно се изправи. - Бъди нащрек, когато някоя от тях е наблизо.