Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Наблизо нямаше изхвърлени обувки или дрехи. Нито наскоро преобърнати камъни.
Нямаше я и главата.
След по-малко от минута шумът от мотор и гуми заглуши бръмченето на мухите.
Погледнах към пътя.
Лараби крачеше към мен, в едната си ръка носеше фотоапарат, а в другата — куфарчето с принадлежности за работа на терен. Хоукинз отваряше задните врати на микробуса. И двамата бяха облечени в найлонови гащеризони.
Когато Лараби дойде при мен, мухите направо полудяха.
— Мухи месарки. Мразя ги.
— Защо?
— Заради шума, който издават. Направо ме влудява.
Предадох на Лараби информацията, която Радке ни беше съобщил.
Съдебномедицинският следовател погледна часовника си.
— Ако Фандърбърк е прав, значи трупът е престоял тук приблизително четирийсет и осем часа.
— Четирийсет и осем часа на това място — казах аз и посочих земята.
Хората имат навика да местят труповете. Водата също. Периодът, в който е настъпила смъртта, можеше да варира от четирийсет и осем часа до четирийсет и осем дни.
И в двата случая обаче трябваше да има миризма.
— Точно така — съгласи се Лараби и отпъди една муха от челото си.
Докато Хоукинз правеше снимки, ние с Лараби тръгнахме да обходим брега. До нас вълните съвсем безучастно се плискаха в калния бряг.
Когато привършихме, навлязохме в гората, движехме се един до друг, търсехме с очите и краката си. Не забелязахме нищо подозрително. Главата я нямаше.
Когато се върнахме при тялото, Хоукинз все още правеше снимки. Слайдъл и Риналди бяха при него. И двамата държаха кърпички пред носовете си, въпреки че беше съвсем ненужно.
Едната кърпичка беше ленена, върху нея имаше монограм. Другата беше от червена изкуствена материя. Странно какви неща забелязва човек.
— Мисля, че това е достатъчно — каза Хоукинз и остави фотоапарата да виси на врата му. — Да го отворим ли?
— Отбележи върху найлона къде правиш разрезите. — Гласът на Лараби беше съвсем безучастен.
Предполагам, че и той също като мен вършеше всичко това без желание.
Когато Хоукинз се приближи до тялото, мухите се вдигнаха като облак.
Следователят извади молив и прокара черта по найлона, след това на същото място направи разрез. Ако се наложеше да се направи сравнение между това парче найлон и ролката, от която е бил отрязан, белегът, оставен от ножа на Хоукинз, можеше ясно да се разграничи от следата, оставена от убиеца.
Трупът лежеше със задните части нагоре, краката му бяха подпъхнати под него, а гърдите и лицето бяха обърнати към земята. Това — в случай че имаше лице. Тялото завършваше с чукан на нивото на раменете, покрит с яйца на мухи. В ануса също се забелязваше значителна активност на насекомите.
— Гол, както го е майка родила. — Думите прозвучаха през червената кърпичка.
Хоукинз отново започна да прави снимки. Ние с Лараби си сложихме маски и се приближихме.
— Изглежда млад — обади се Риналди.
Съгласих се. Имаше стройни крайници, слабо окосмяване по тялото, а по краката не се забелязваха подувания, мазоли, удебелени нокти или някакви други признаци на напреднала възраст.
Слайдъл се наведе настрани и надникна под надигнатите задни части.
— Всичко си му е на място.
Въпреки грубия израз наблюдението на Слайдъл беше правилно. Гениталиите бяха на зрял мъж.
— Без съмнение момчето е от бялата раса — отбеляза Риналди.
Кожата беше призрачнобяла, а нежните косъмчета — светлоруси.
Застанах на колене. Мухите отново затанцуваха. Лараби ги отпъди с ръка и клекна до мен.
Отблизо можех да видя светложълтата кост, която блестеше на мястото на отрязания врат. Месото беше ярко розово. В това имаше нещо странно.
— Раната изглежда червена като бифтек — Лараби изрече мислите ми на глас.
— Така е — съгласих се аз. — Главата не е паднала от само себе си. Била е отрязана. Ако смъртта е настъпила преди два дни, цялото тяло е учудващо добре запазено.
Лараби опипа нараняването на нивото на десетото ребро, в дясната мускулна маса, успоредно на гръбначния стълб.
— Имаш ли някаква представа какво може да е причинило това?
Лараби имаше предвид шестте назъбени успоредни линии, които се пресичаха от седма под ъгъл от деветдесет градуса.
— Може да се е получило при допир с нещо във водата… — Аз самата не вярвах на думите си.