Всичко наопаки

Чувствах се като котка върху горещ ламаринен покрив, опитвах се да не лъжа и същевременно да не разочаровам момичето. Че нали обемите на тялото се определят от обемите вода и мазнини, и че водата го напуска по-бързо, а мазнините изгарят дълго и на миниатюрни порции, затова тя, разбира се, вече е отслабнала с цял килограм това е чудесно, направо отлично постижение, но не бива да мисли, че така ще бъде винаги. Водата ще се оттегли, а мазнините ще останат и ако тя не спазва диета, никъде няма да се дянат. И изобщо в този дух. Освен това, че „неправилната“ храна има неприятното свойство да задържа водата, така че, ако диетата се нарушава, и водата ще престане да напуска тялото.

Докато си говорехме, часът бързо наближи девет, когато трябваше да отстъпя Дана на очилатия умник Артьом. Интересно, а къде в този график трябва да се вмества закуската на Дана? Не че мен много ме засяга — най-добре би било тя изобщо да не яде, тогава работата ще потръгне по-бързо. Бях обаче много гладен и щеше да изглежда напълно нормално да й правя компания на масата, а какво би станало, ако отидех в трапезарията или в кухнята сам? Биха ме погледнали като ненормалник, който е решил да се наплюска на аванта. Не ми се искаше.

— Девет без петнайсет — казах, като си погледнах часовника и направих загрижена физиономия. — Да приключваме, защото преди часовете с Артьом ти трябва да вземеш душ и да закусиш.

— Има време — спокойно отговори Дана, — Нина ще ми сервира закуската в моята стая, когато започнем часовете. И Артьом ще хапне с мен.

„Ами аз? — дощя ми се да завия. — Аз не съм ли човек? За всички сте помислили, само не и за мен.“

Дана сякаш прочете мислите ми.

— А за вас закуската е сервирана в трапезарията, тате каза на Нина да ви сервира точно в девет.

Мале мила, какви нрави. Къде съм попаднал аз? Да не би тук всички да живеят по строго разписание? Татенцето обаче ми харесва все повече и повече.

Днес закусих в компанията на бабата Анна Алексеевна. Спомних си заръката на Нана Ким и реших да се възползвам от ситуацията, макар че, бога ми, никак не ми се искаше. На мястото на старицата бих предпочел да видя хубавата майчица на малкия Костик или поне сладурчето Юлечка. Но явно нямах късмет. Юля сигурно учи някъде и в девет сутринта вече е в аудиторията, а младото майче — името й ми изхвръкна от главата още завчера, дори преди да свърши обядът, сигурно е тръгнало за работа. Или не работи и живее като храненица на богатия съпруг на своята далечна родственица?