Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Известно ми е. Затова се спряхме на теб.
— Намират ли се лесно помещения тези дни?
— Наели сме нещичко на Кънетикът Авеню. Не би ли желал да му хвърлиш един поглед?
Излязоха от кафенето през задния вход и поеха безгрижно по тротоара, сякаш бяха стари приятели, тръгнали да се поразходят.
— Още ли ме следят? — запита Клей.
— Защо питаш?
— Знам ли? От любопитство. Не ми се случва всеки ден. Просто искам да знам, ако се уплаша и побягна, дали ще бъда застрелян.
Пейс се изсмя.
— Доста е абсурдно, не смяташ ли?
— Направо тъпо.
— Моят клиент е изнервен, Клей.
— И с основание.
— В момента няколко десетки души обикалят града, слухтят, наблюдават и се молят да няма повече убийства. Същевременно се надяват, че ти си човекът, който ще сключи сделката.
— Ами етичните проблеми?
— Какви например?
— Сещам се за два: конфликт на интереси и подтикване към водене на дела.
— Последното е направо смешно. Какво са всичките тези реклами на юридически фирми, ако не подтикване към водене на дела?
Двамата спряха на светофара.
— В момента аз представлявам обвиняем по дело за убийство — каза Клей, докато чакаха. — Как мога изведнъж да мина на другата страна и да представлявам убития?
— Просто така. Ние внимателно проучихме етичния кодекс на адвоката. Доста е заплетено, но формално няма нарушение. След като подадеш оставка от СОЗ, ти си напълно свободен да си направиш собствена фирма и да защитаваш когото си искаш.
— Дотук е лесно. Ами Текила Уотсън? Та аз знам защо е убил. Как мога да скрия това от самия него или от следващия му адвокат?
— Това, че е бил пиян или под въздействие на наркотици, не е извинение за убийство. Той си е виновен. Рамон Тико е мъртъв. Забрави за Текила.
Светофарът се смени и те отново закрачиха.
— Този отговор не ми харесва.
— По-добър няма да получиш. Ако ми откажеш и продължиш да защитаваш довереника си, за теб ще бъде абсолютно невъзможно да докажеш, че е взел медикамент на име „Тарван“. Самият ти ще го знаеш, но няма да имаш доказателства. И ще изглеждаш като пълен идиот, ако се опиташ да използваш това при защитата.
— Може да не е оправдание, но във всеки случай е смекчаващо вината обстоятелство.
— Само ако го докажеш. Ето тук. — Намираха се на Кънетикът Авеню, пред продълговата модерна сграда с вход от стъкло и бронз, висок цели три етажа.
Клей погледна нагоре и каза:
— Това е най-скъпият квартал.
— Да влизаме. Ти си на четвъртия етаж, имаш ъглов кабинет с фантастична гледка.
В огромното мраморно фоайе имаше етажен указател, истински поменик на най-влиятелните юридически фирми във Вашингтон.
— Това не е моя територия — каза Клей, като се зачете в имената.
— А би могло да бъде — отвърна Макс.
— Ами ако аз не искам?
— Твоя работа. Ние случайно разполагаме с помещения в тази сграда. Ще сключим с теб договор за пренаемане на много разумна цена.
— Кога сте ги наели?
— Не задавай излишни въпроси, Клей. Все пак сме в един екип.
— Още не сме.
В помещенията на Клей на четвъртия етаж се боядисваха стени и се полагаха мокети. Скъпи мокети. Те застанаха до прозореца на големия празен ъглов кабинет и се загледаха в движещите се по Кънетикът Авеню коли. Създаването на нова фирма е свързано с хиляди формалности, от които на Клей в момента му идваха наум поне стотина. Ала вътрешното чувство му подсказваше, че Макс знае всички отговори.
— Какво мислиш? — запита Макс.
— Засега ми е трудно да мисля. Всичко ми е като размазано пред очите.
— Не проваляй шанса си, Клей. Втори път няма да ти се удаде. А времето тече.
— Всичко е направо сюрреалистично.
— Документите за основаване на фирмата можеш да свалиш от интернет, ще ти отнеме около час. Избери си банка, открий си сметки. Фирмени бланки, визитки и така нататък можеш да отпечаташ за един ден. Офисът ще бъде напълно мебелиран до няколко дни. Следващата сряда можеш вече да седнеш зад модерното бюро и да се захванеш с бизнес.
— Как да привлека онези хора за клиенти?
— Чрез твоите приятели Родни и Полет. Те познават града и жителите му. Наеми ги, утрои заплатите им, дай им самостоятелни кабинети на същия етаж. Изпрати ги да говорят със семействата. Ние също ще помогнем.
— За всичко си помислил.