Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Ще ми трябва, след като намерим Халил. — И без това се стигна до тази тема, така че казах: — Предполагам, че аз съм разследващият агент по случая.
Последва мълчание, после Уолш измънка:
— Ами…
— Том. Не си играй с мен.
— Извинявай, детектив. Мисля, че все още съм главният в тази спецчаст.
— А аз мисля, че трябва да съм РА.
— Работата е там, Джон, че ако Кейт… се влоши или нещо такова, ще ти е нужно известно лично време, а аз имам нужда от човек, който да докара случая докрай.
— Аз ще го докарам докрай. Много съм мотивиран.
— Да, но не знаеш как ще се почувстваш, ако Кейт… виж, ако трябва да съм съвсем честен, може да станеш твърде емоционално замесен, за да… преценяваш обективно, когато имаш вземане-даване с мюсюлманската общност.
Помислих си, че ще спомене нападението на Голямата птичка срещу мен, но той не го направи.
— Имам много добри отношения с мюсюлманската общност в Ню Йорк — уверих го.
Това наистина беше така, макар че май бях проявил малко грубост към някои от тях, но това бе непосредствено след 11/9. През последната година или някъде там бях далеч по-добър. Е… ако не броим Голямата птичка. Но пък той не беше американски гражданин.
— Джон, ето какво — ще бъдеш назначен по случая, но не мога да обещая, че ще бъдеш главен разследващ агент. Ще си помисля още. Междувременно Джордж Фостър ще води разследването от страна на ФБР, а ти работиш добре с него. Точка по въпроса.
Нямаше смисъл да възразявам и да го ядосвам, така че отстъпих.
— Добре.
— Хубаво. Ще говоря с капитан Парези и ще му кажа да ти се обади. — И добави: — Помолих от болницата да ме държат в течение. Моля се за Кейт.
— Благодаря.
— И още нещо. Ако щатската полиция го залови и ако още нямаме свои агенти на място, бъди така добър да не разговаряш със заподозрения и не прави нищо, което би могло да компрометира случая.
— Защо ми е да правя подобно нещо, Том?
— И не забравяй, Джон, че Халил може да се окаже истинска съкровищница на информация, която можем да измъкнем от него.
— Няма да го убия.
Уолш не отговори директно на уверението ми.
— Знам, че си гневен, но не се поставяй в лоша ситуация — каза само и ми напомни: — Ние не отмъщаваме, а раздаваме правосъдие.
Нима има разлика?
— Ясно — отвърнах.
Затворихме и тръгнах обратно към чакалнята.
Отидох до прозореца и се загледах в пейзажа и планините.
Слънцето все още беше високо над далечните върхове, открояващи се на безоблачното синьо небе. Утрото на 11 септември 2001 също обещаваше прекрасен ден, също като този.
С Кейт бяхме пристигнали поотделно в Северната кула и двамата предполагахме, че другият е в сградата, така че когато тя се срути, аз си помислих, че тя е мъртва, а тя си беше помислила, че аз съм загинал. Това промени живота ни, но не и кариерите ни.
Продължавах да се взирам през осветения от слънцето прозорец. Светът беше прекрасен и деветдесет и пет процента от хората на този свят бяха прекрасни. За съжаление, прекарвах по-голямата част от живота си с останалите пет процента и се опитвах да ги стопя до около четири.
Още преди години почти бях превъзмогнал историите за „дълг, служа и защитавам“ и т.н., и онова, което най-много ме мотивираше през по-голямата част от полицейската ми кариера, бе собственото ми его — бях по-умен от всеки убиец, имал дързостта да види сметката на някого в ловния район на Джон Кори. После се появи Антитерористичната спецчаст и започна да се обажда и малко патриотизъм, особено след 11/9.
А сега всичко това се бе свело до лично отмъщение и молба към Бог да ми помогне да убия Асад Халил. И бях сигурен, че точно в този момент Халил моли Бог за същото благоволение. Молитвите на един от двама ни щяха да бъдат чути.
13
Стоях в празната чакалня и гледах часовника на стената. Беше минало повече от час, откакто вкараха Кейт в операционната, и започвах да си мисля, че това може би е лош знак. Колко време е нужно да ти изтече кръвта? Не много. А колко време трябва за оправянето на прекъсната артерия? Може би два часа.
Телефонът ми иззвъня и видях, че е номерът на капитан Винс Парези. Отговорих.
— Джон, как е тя?
— Още е в операционната.
— Майко Божия… Не мога да повярвам. Ти как си?
— Добре съм.
— Въртя телефоните, откакто научих от Джанет. Ще опипаме този боклук, Джон — увери ме той.