Последният скок на лъва

— Малко молитви няма да навредят. Починете си в кафенето. Ще мине време, преди да имаме новини за вас. Тя е в добри ръце, повярвайте.

Д-р Голдбърг излезе от чакалнята. Изчаках няколко минути да се отдалечи, след което излязох в коридора и тръгнах по табелите към интензивното.

Представих се на сестрите като Джон Кори, съпруг на Кейт Мейфийлд, току-що пристигнала от операционната. Показах им служебните си документи и казах, че работя в правозащитна агенция. Сестрите като че ли се отнесоха със съчувствие към първото и с безразличие към второто.

В ситуации като тази законът на Мърфи работи с пълна сила и не можех да съм сигурен, че екипът от интензивното е получил същата информация като хората от операционната, затова казах:

— Съпругата ми беше жертва на покушение. Нападателят е все още на свобода и може да се опита отново да се добере до нея.

Това вече привлече вниманието им. Попитах дали са им казали това и дали в отделението има щатски полицаи. Никой не им беше казал нищо и не бяха виждали никакви полицаи.

— Не бива да разкривате местоположението или състоянието на пациентката на никого, освен на оторизирано медицинско лице или представител на властите, който може да се идентифицира — казах им. — Разбирате ли?

Една сестра, която се представи като Бети и май беше старша, отговори:

— Разбирам. Ще се обадим на охраната.

— Благодаря. Обадете се също на сестрите от хирургичното отделение и им кажете да прехвърлят щатските полицаи тук.

Една от сестрите вдигна телефона.

— Ако някой търси детектив Кори, ще бъда до леглото на съпругата си — казах на Бети и останалите четири сестри.

Бети — гледаше някакъв картон, вероятно този на Кейт ме погледна.

— Все още нямам указания за посетители.

— Вече имате.

Бети си отбеляза нещо на картона и ме поведе към интензивното.

— Тук не сме свикнали с такива неща — каза ми, докато вървяхме по коридора.

— И се надявам никога да не свикнете.

Тя бутна двойните врати и влязох след нея. С картон в ръка Бети ме поведе към леглото на Кейт и ми каза тихо:

— Не се стряскайте от вида й и от мониторите и системите. Сложена е на апарат, за да диша по-добре. Доктор Голдбърг е великолепен хирург, уверявам ви.

Стигнахме до леглото на Кейт. Застанах до жена си и я погледнах. Лицето й донякъде бе върнало цвета си, дишането — благодарение на апаратурата — изглеждаше равномерно.

Около шията й имаше дебела превръзка, в ръцете й влизаха тръби, а под одеялото имаше проводници, свързани с три различни монитора. Погледнах екраните. Всичко изглеждаше нормално, макар кръвното й да бе малко ниско.

Бети също хвърли поглед към мониторите и ме увери:

— Показателите й са добри.

Поех дълбоко дъх и се загледах в Кейт. Устата й беше подута от удара на Халил. „Копеле мръсно“. Наведох се и я целунах по бузата.

— Здрасти, красавице.

Отговор нямаше.

Бети ме посъветва да седна на стола до леглото. Седнах.