Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Наистина ли смятате, че този индивид е толкова… изтънчен?
— Определено.
Той не пожела да попита защо мисля така и да чува отново думите „национална сигурност“, така че каза само:
— Добре. Ще го направим. После обсъдихме още някои детайли около инцидента и непосредствените ни задачи, които включваха охрана, блокиране на пътищата, пропускателни пунктове и разпространяване на снимката на Халил. Всъщност Асад Халил най-вероятно отдавна бе напуснал окръг Съливан и околностите — освен ако в момента не беше в коридора, облечен в хирургически дрехи.
Накратко се спряхме върху обичайните процедури — изпращане на полицаи или следователи с фотографии на заподозрения в мотели, агенции за автомобили под наем, ресторанти и бензиностанции, гари и автогари, пунктове за плащане на магистрали и т.н. с надеждата, че някой може да го идентифицира.
Колкото до начина му на придвижване, при предишното си посещение Халил беше използвал частни чартърни самолети, така че бе напълно възможно да е долетял до окръг Съливан и да го е напуснал по същия начин. Споделих това със следовател Милър и той каза, че е пратил човек на летището да провери пристигналите и заминалите чартърни самолети. Онова, което най-много ме бе впечатлило у Халил, като не броим ума и находчивостта му, бе скоростта на атаките и измъкването му. Може би още по-впечатляващо бе шестото му чувство за опасността.
Не можех да споделя със следовател Милър подробности около предишните убийства на Асад Халил, понеже бяха частично засекретени, но го запознах с начина на действие на заподозрения, в това число със способността му да приема множество образи, за да се добере до жертвите си.
— Например тази сутрин беше парашутист. Сега може да е санитар в болницата. Колегите го наричат Лъва заради липсата му на страх. Но има нещо повече — той притежава инстинктите на котка. На голяма гадна котка.
Старши следовател Милър не си отбеляза това и не мисля, че щеше да го спомене на инструктажа.
Бих могъл да добавя, че Халил обича вкуса на човешка кръв. В буквалния смисъл. И това ме накара да се зачудя дали не е… Изхвърлих тази мисъл от главата си.
— Само си помислете що за мислене има човек, готов да си създаде толкова много проблеми само за да пререже нечие гърло — казах аз.
Следовател Милър явно вече си мислеше по въпроса.
— Да — отвърна той. — Това е като… онези ритуални убийци.
— Точно така. Убиването е вторично. Ритуалът е основното.
Той кимна.
— Поради което не е посегнал и на вас този път. — Беше му хрумнало нещо интересно и го сподели: — Вие сте следващият в списъка му, така че всъщност не е нужно да го търсите. — И добави ненужно: — Той сам ще ви намери.
Кимнах.
— Но няма да знаете къде или кога.
— Всяко време и място ме устройват.
Той нямаше отговор на това. Реших, че съм предложил на следовател Милър цялото си съдействие и съм му предоставил добра информация и предложения. Трябваше да говоря и с други хора, а той трябваше да задейства куп неща, така че станах.
— Ще бъда в болницата, докато не изникне още нещо.
Дадох му визитка с номера на мобилния си телефон и той направи същото.
— Обещавам, че ще направим всичко възможно да пипнем този тип. Не се безпокойте за нищо друго, освен за жена си — каза ми. И тъй като явно не желаеше още жертви на своя територия, добави: — Пазете се.
Стиснахме си ръцете и излязох.
Е, винаги съм знаел, че този ден ще настъпи, но не бях подозирал, че ще се случи на 4200 м. над някакво пасище в северната част на щата Ню Йорк.
Халил винаги сам избираше времето, мястото и начина за нападение. Но сега познавах мисленето му малко по-добре. Освен това елементът на изненада беше изчезнал, макар че за него това правеше играта само малко по-интересна.
Спомних си последните думи, които ми бе казал по телефона на Кейт преди три години.
„Ще те убия. Ще убия и курвата, която е с теб, дори да ми трябва цял живот“.
Ако не беше затворил, щях да му обещая нещо подобно, но той си го знаеше. И сега, три години по-късно, и двамата знаехме, че единият от нас ще е мъртъв в най-близко бъдеще.
12
Отидох при сестрите да се подпиша за личните вещи на Кейт и да видя дали няма нещо ново около операцията, както и да проверя мерките за сигурност. Екипът на болницата вече знаеше, че Кейт не е обикновена жертва на инцидент, както и кой съм аз. Главната сестра госпожа Карол ме увери, че пред операционната и при асансьорите имало униформени полицаи. Всички на смяна, в това число и охраната на болницата, били инструктирани да се оглеждат за човека от фотографията, раздадена им от щатските полицаи.