Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Колкото до състоянието на госпожа Кори, сестрите нямаха нова информация, но госпожа Карол ме посъветва да ида в чакалнята на хирургията, защото д-р Голдбърг щял да ме търси именно там. Освен това останах с впечатлението, че никой не иска да ме вижда как се мотая наоколо по окървавен парашутистки екип.
Обещах да се върна в чакалнята, но имах нужда да съм ченге, докато чакам, така че вместо това отидох при асансьорите, където стояха двама щатски полицаи — по един на всяка врата.
Показах им картата си и се представих като съпруг на жертвата, което обясняваше окървавения екип.
Двамата бяха инструктирани и изглеждаха интелигентни и бдителни. Дори и да не им се вярваше особено, че е възможно извършителят да цъфне в болницата, за да се осведоми за жертвата си, успяваха да го скрият добре. Поисках да видя снимката на заподозрения, която им бяха дали, и по-възрастният, полицай Вандерворд, ми я даде.
Погледнах цветната фотография, направена в американското посолство в Париж преди три години, когато Асад Калил се бе явил там и се бе обявил за беглец от американското правосъдие. Казал, че се предава и че желае да сътрудничи на американските разузнавателни служби.
Предлагал сделка. Бил подложен на предварителен разпит от ЦРУ в Париж, но настоявал да бъде прехвърлен в Ню Йорк (не във Вашингтон) и после млъкнал, докато не удовлетворили исканията му и не го качили на „Боинг 747“ до летище Кенеди. Някой би трябвало да надуши нещо нередно, но Асад Халил бил толкова ценен изменник, че ЦРУ, ФБР, Главното разузнаване и всички останали позволили на малоумната радост да размъти здравия разум и опита им.
С Мейфийлд бяхме част от екипа, пратен на летище Кенеди да посрещне Асад Халил и двучленния му ескорт агент на ФБР и служител на ЦРУ. В комисията по посрещането бяха също така Ник Монти и Мег Колинс, и двамата убити от Халил, както и цивилната държавна служителка Нанси Тейт, която бе много приятна дама.
Оцелелите от комисията по посрещането бяхме моя милост, Кейт, агентът на ФБР Джордж Фостър и господин Тед Наш от ЦРУ, който се размина на косъм със смъртта онзи ден, оцеля като по чудо при атентата от 11/9, но не пропусна срещата си със смъртта от ръцете на Кейт Мейфийлд. Животът е странно нещо. Но това е друга история.
Вгледах се внимателно във фотографията на Халил. Беше мургав, в началото на трийсетте, с гърбав нос, лъскава черна коса и дълбоки тъмни очи. Бях научил, че либийците са мешавица от народи, обичащи да си играят с мечове — местни северноафрикански бербери, картагенци, римски завоеватели, варварите вандали и накрая — арабските пълчища на исляма.
Предполагам, че всичко това се бе смесило в кръвта и чертите на Халил и той можеше да се представи за египтянин, италианец, грък и дори израелец. В сърцевината си обаче си оставаше един и същ — убиец.
Дори говореше малко италиански, както и немски и френски, тъй като бе живял и действал в тези страни. Справяше се доста добре и с английския и при телефонните ни разговори с радост бях открил, че разбира неформалните ми изрази — като например, че си пада по чукането на камили и че майка му си разтваря краката за либийския президент Муамар Кадафи. Да, следовател Милър, определено го бях вбесил. И явно продължаваше да е бесен. Аз също.
Върнах снимката на полицая и казах:
— Този човек е убивал хора из цяла Европа и Америка, в това число служители на правозащитни служби. Той е много опасен и много умен и не се отказва, докато не си свърши работата. Чертите на лицето му са характерни, но въпреки това успешно е променял външния си вид. Онова, което остава непроменено, са очите му — посъветвах ги. — Ако видите тези очи, те може би ще са последното, което виждате. Така че бъдете нащрек.
Двамата ме изгледаха така, сякаш съм малко смахнат, но кимнаха вежливо.
Докато вървях към чакалнята на операционната, телефонът ми иззвъня и видях на екрана домашния номер на шефа ми Том Уолш, главен специален агент на ФБР в нюйоркската АТС.
Отговорих и Уолш каза:
— Джон, много съжалявам. Как е Кейт?
— Още е в хирургията. — Не свалях очи от вратите към операционната.
— Господи… Не мога да повярвам. — После продължи по същество: — Чух доклада ти пред Джанет. Ще отделим всички необходими ресурси, както и тези на колегите ни в местните и федералните служби, за да задържим този тип.