Последният скок на лъва

— И именно затова е нападнал Кейт.

— Намирам предположението за много логично.

— Да… обаче… това изглежда като много засукан план. Не мислиш ли?

— Психопатите си падат по засукани ритуали, Том.

— Знам… но…

Том Уолш знаеше, че трябва да е по-търпелив с мен, колкото обикновено. Жена ми бе в критично състояние, а аз не бях на себе си. Не че му пукаше за емоционалното ми равновесие (стига да не засегне предвидимо непредвидимото ми поведение), но го беше грижа за Кейт, която бе от неговите хора. Харесваше я като човек и професионалист, пък и загубата на агент не се отразява добре на кариерата на началството. Все се пак в случая Уолш имаше известно оправдание, тъй като Кейт не беше на работа, когато се бе случило всичко това.

Всъщност ми каза следното:

— Не знаех, че с Кейт сте парашутисти.

— Смятахме да те изненадаме.

Той смени темата.

— Докладвал си, че служебното оръжие на Кейт е изчезнало, както и мобилният и телефон.

— Правилно.

Уолш направи интелигентно наблюдение:

— Пистолетът в ръцете на Халил е проблем, но най-вероятно той вече разполага със собствено оръжие. Истинският проблем е телефонът.

— Съгласен. Но това може да бъде и възможност.

— Точно така. От отдел „Анализ на комуникациите“ се опитват да проследят сигнала му.

— Добре. Но съм сигурен, че Халил го е изключил. Той не е глупак. Възможността ще се появи, ако го включи, за да използва указателя на Кейт.

— Правилно. Но ако приемем, че е от схватливите, той ще знае, че не може да държи телефона включен повече от минута-две, преди ОАК да засекат сигнала. Сигурен съм, че има свой телефон за дълги разговори, и тъй като не знаем номера му, може да ни отнеме време, докато проследим сигнала му — ако и когато се обади по някой от апаратите си.

Том Уолш по принцип не говори поучително с хората, но има много тънка граница между това кога казва очевидното и кога смята, че ти дава нова информация. Потиснах желанието си да го уведомя, че съм наясно с технологията, и казах:

— Може пък да ни се отвори възможност.

— Може. Помниш ли онзи саудитец, дето беше забравил да изключи мобилния си?

— Помня. — И казах очевидното — Саудитецът беше немарлив и тъп. Асад Халил не е.

— Повечето от тях са тъпи.

В твърдението на Уолш имаше известна истина. Повечето от тях наистина са тъпи. Но дори тъпаците изкарват късмет, а ако трябва да сме честни, понякога ние сме по-тъпи и от тях. Точно така се стигна до 11/9 — заради техния тъп късмет и заради нашите тъпи глави, заврени в тъпите ни задници. Вече сме взели сериозни мерки в това отношение, но и другата страна е станала малко по-умна. В конкретния случай Асад Халил започна като умен преди три години и, както вече казах, едва ли беше затъпял при последното си идване тук.

Продължих темата с глупостта:

— Предполагам, че си изпратил съобщение до всички агенти за инцидента.