Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Ще обсъдя това с Уолш и ще поискам досието от Гейб — каза той. — Предполагам, че Уолш разполага с копие на сведенията.
Не отговорих, което означаваше не.
Капитан Парези ми зададе още няколко въпроса за случилото се преди три години и докато отговарях, в главата ми цъфна друга мисъл, която трябваше да ме споходи много по-рано, но… както и да е.
— Някой да се е чувал с Гейб Хейтам? — попитах.
— Не знам. Защо?
— Въпросът е знае ли Асад Халил за съществуването на Гейбриъл Хейтам, американец с арабски произход, работещ за Антитерористичната спецчаст? Ако знае, Гейб също може да се окаже мишена за Халил, който ще го вземе за предател.
— Да… това е идея. Добре, ще звънна на Гейб.
Възползвах се от възможността да кажа:
— Бих искал да говориш с Уолш и да ме направите разследващ агент по случая.
Той явно беше подготвен за това.
— Налага се да се съглася с Уолш, че може да не си най-добрият за работата. — И ми напомни: — Включен си в случая, а между нас казано, може би ще е по-добре да не бъдеш начело. Така няма да ти се налага да се занимаваш с глупости и ще имаш по-голяма свобода да… да си свършиш работата. Нали ме разбираш?
В думите му имаше логика, че и подтекст.
— Добре — казах аз. — Разбирам.
— Хубаво. — Парези предпочете да смени темата. — Мислиш ли, че този задник има и някаква друга мисия тук? Тоест, всичко ли опира само до лично отмъщение? Или е дошъл да вдигне нещо във въздуха? Да разпръсне антракс? Нали се сещаш?
Добър въпрос.
— Не съм сигурен — отвърнах. — Но инстинктът ми казва, е дошъл по своя работа, а именно — да клъцне хората, които го вбесиха преди три години. Може би плюс неколцина, за който още не знаем.
Но капитан Парези беше дошъл от отдел „Разузнаване“ на НЙПУ, така че имаше опит за този свят.
— Но дори този път да не работи за либийското разузнаване, някой — като Ал Кайда например — трябва да подкрепя този тип и може би сделката с помагачите е да получи пари и средства да дойде тук, за да уреди личните си сметки, а в замяна да взриви Бруклинския мост или нещо подобно.
— Това е идея. Какво мисли Уолш?
— Не сме обсъждали теории. В общи линии той иска от мен просто да поставя тези хора под око.
— Ясно. Халил е единак, но е възможно да изникне нещо — казах. — Като начало един-два трупа. Между другото, той убива хората, които му помагат да убива хора.
— Така ли? Кофти. Каква е историята? Не знам как е започнало всичко това.
— Започнало е на петнайсети април осемдесет и шеста, когато Рейгън изпрати бойни самолети да цепнат задника на Либия — Асад Халил изгубил цялото си семейство при бомбардировките.
— Без майтап? Явно продължава да ни е бесен.
— Явно. Това не е публична информация — обясних му. — Защото донякъде оправдава действията на Халил преди три години. — Пък и не искаме да объркваме новинарските медии с въпроси за морални равнозначности и тъй нататък.
— Да бе, ясно. Какво по-точно е направил преди три години? Имам предвид, освен убийството на двамата му пазачи и трима от нашите на земята?
— Уолш спомена ли ти Чип Уигинс?
— Не. Кой е пък този?
Явно Уолш не искаше да споделя тази информация с младшия си партньор. И за да бъда честен спрямо него, първото посещение в Америка на Асад Халил беше, както казах, предимно засекретена информация и тепърва предстоеше да се определи каква част от нея може да бъде съобщена. Въпреки това не оставих капитан Парези с празни ръце.
— Уигинс е един от пилотите на самолетите, бомбардирали Триполи. Халил пристигна преди три години и започна да ги избива по списък.
— Леле…
— Не мога да разкрия повече от това, капитане, но мога да ти кажа, че двамата с Кейт попречихме на Халил да убие Уигинс.
— Разбирам — каза капитан Парези след кратък размисъл. — Знаем ли къде се намира Уигинс?