Последният скок на лъва

Дори да оставим тероризма настрана, беше нападнат агент на ФБР, при това омъжена за пенсионирано ченге. Това водеше до едва доловима разлика в реакцията на полицията. Понякога разликата е по-осезателна и някои от онези, които не изгарят от желание да сътрудничат, се сдобиват с цицини.

Парези ме попита за някакви предположения въз основа на предишния ми сблъсък с Асад Халил, както и какво знае ФАТС за него и към кого трябва да се обърне.

Е, вече беше разговарял с Том Уолш, който явно не се бе показал особено услужлив или пък самият той не знаеше много. Трябваше да си помисля какво мога да кажа на Парези и какво си оставаше засекретено или с ограничен достъп.

Разбира се, досието на Халил така и не беше затваряно и след като той изчезна преди три години, тогавашният главен специален агент на ФАТС Джак Кьоних беше сформиран специален екип, състоящ се от Кейт, моя милост, Джордж Фостър и единствения служител с арабски произход в спецчастта, детективът от НЙПУ Гейбриъл Хейтам. Целта на екипа бе да провери всяка следа и улика, имаща нещо общо с Асад Халил. Кьоних ни беше дал не особено не особено остроумното име Ловците на лъвове и трябваше да докладваме директно на него.

Джак Кьоних бе мъртъв, както и предшественикът на капитан Парези Дейвид Стайн. И двамата бяха убити при рухването на Северната кула и през годините следите и сведенията от местни източници, различни чуждестранни разузнавателни служби и Интерпол малко по малко бяха секнали. Според една теория Асад Халил срещнал края си в някакъв неизвестен и неоповестен начин, може би като герой на джихада, сражаващ се в Ирак, Афганистан или някъде другаде. Обърнахме се и към Гуантанамо, за да видим дали случайно не се е озовал там, но не беше. Според друга история либийското разузнаване ликвидирало Асад Халил поради някаква причина, може би защото беше повече пречка, отколкото предимство. Аз лично смятах, че Халил кара курсове по културно разнообразие в Колумбийския университет.

Така ли иначе нито аз, нито Кейт не бяхме повярвали за миг, че мълчанието на Халил означава, че е мъртъв и е прекратил кариерата си. За съжаление, оказахме се прави.

— Относно какво знаем… досието на този тип във ФАТС е доста тъничко, но можеш да го прегледаш, когато стигнеш до компютъра си.

— Уолш каза същото.

— Има и друго компютърно досие, което съдържа пълен отчет за случилото се преди три години. То обаче е строго секретно. Само от Вашингтон могат да ти дадат достъп него, но най-вероятно няма да го направят.

— Да бе. Защо им е да споделят информация с хора, които издирват този тип?

Всъщност след 11/9 информацията се споделя доста повече, но старите навици умират трудно, а когато се намеси и ЦРУ, можеш да се смяташ за късметлия, ако ти кажат кого трябва да търсиш, а всичко с печат „Строго секретно“, което им дадеш, си остава у тях.

— Преди три години Кьоних и Стайн назначиха мен, Кейт, Джордж Фостър и Гейб Хейтам да следим случая. Никой не е отменял това назначение и сме събрали едно досие за Халил. Гейб може да ти го даде — казах му. — При предишното си идване тук Асад Халил работеше за либийското разузнаване и контактите му тук бяха с либийци. В нашето досие има имена, адреси, снимки и подробности за либийци, живеещи в района на Ню Йорк, с които сме разговаряли през годините. Това е добра отправна точка за наблюдение. Колкото до поканите за разговор, не мисля, че е разумно да намекваме на либийската общност, че търсим Асад Халил. Засега нека само ги наблюдаваме и да видим дали някой няма да се обърне към нас.