Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Последният му известен адрес е Вентура, Калифорния.
— Обзалагам се, че и Халил знае къде е. Уигинс вече е мъртъв — заключи Парези.
— Най-вероятно.
— Със сигурност. Най-напред би се погрижил за недовършената работа. После… Кейт. Всъщност защо не Кейт и теб?
— Искаше да гледам как умира.
— Ненормалник.
— Пълен — съгласих се аз.
— Е… може би сега нещата ще се обърнат. Имам предвид, помисли — онзи Уигинс, ако вече му е видяна сметката, той е бил лесна мишена. Изобщо не е предполагал какво ще му се натресе. Същото се отнася и за Кейт. А сега всички са трудни мишени. В това число и ти. Нали? Следващият ход на Халил ще е последният му.
Това звучеше много оптимистично, но все пак отговорих:
— Да се надяваме.
— Добре — каза Парези. — Сега тръгвам към службата. Ще се обадя на Гейб, ще му кажа да дойде и ще прегледаме твоята папка.
— Кажи му да се пази. И може би няма да е зле семейството му да замине на ваканция или нещо такова. Има жена и дъщеря, ако не се лъжа.
— Добре…
— Ще дойда в службата веднага щом мога.
— Джон, изобщо не се безпокой за това. Грижи се за Кейт. Ще поддържаме връзка. И ми се обади, ако… ако Кейт се влоши.
Като едното нищо можеше да се наложи да му се обадя още след малко.
— Има вероятност да не се справи — казах.
Последва кратко мълчание, после Парези каза:
— Ще се справи. Моля се за нея. Тя е яко момиче.
Затворихме и седнах на един от столовете в чакалнята. Кейт беше в ума ми, но се опитах да мисля за Асад Халил и да вляза в неговия ум.
Асад Халил беше шоумен, фукльо и подобно на доста психопати му харесваше да дразни властите. А властите нямат нищо против да бъдат дразнени с телефонни обаждания и писма от хора, които търсят. Наричаме това следи.
Освен това Халил беше дошъл да си отмъщава, а отмъщението и омразата изопачават преценките ти и могат да ти докарат залавяне или смърт. Това му се размина на косъм при предишното му идване. Не се съмнявах, че този път Асад Халил ще бъде заловен или убит. Но нямах представа колко хора ще избие, преди да го пипнем, нито дали Кейт или аз ще доживеем да видим случая приключен.
Чух тежки стъпки по облицования с плочки под… мъж, сам.
Бръкнах в джоба с пистолета и вперих поглед във вратата.
14
Вратата се отвори и се появи мъж на средна възраст със зелени хирургически дрехи и маска на врата. Погледите ни незабавно се срещнаха и следващата половин секунда продължи цяла вечност.
— Господин Кори?
— Да.
Тръгнахме един към друг, той протегна ръка и се представи като д-р Андрю Голдбърг. Постави другата си ръка на рамото ми и каза:
— Тя си почива в интензивното.
Затворих очи и кимнах.
— Жизнените й показатели са стабилни — продължи той. — Кръвното налягане и дишането са добре.
Отново кимнах.
Той ме поведе към столовете и изведнъж се сетих, че е бил на крака повече от два часа и има нужда да седне. Следващата ми мисъл бе, че иска аз да седна за останалата част от съобщението му, която може и да не е от най-добрите.
Седнахме един до друг и той повтори тихо:
— Операцията по затварянето на разреза на дясната й сънна артерия беше успешна.
Кимнах за пореден път.
— Забелязах контузия по лицето й и устните й бяха подути, но анестезиологът каза, че няма разклатени или избити зъби — каза той. — Вероятно нараняването е в резултат от удара в земята.
Всъщност бе резултат от удара на Асад Халил, но премълчах.
— Във всеки случай, това не е важно — продължи той. — Има и други контузии от падането, но не мисля, че се е стигнало до вътрешни наранявания и кръвоизливи, макар че може да има фрактури на костите. Ще я пратим на рентген при първа възможност.
— Кога по-точно?
— Не съм сигурен. Раната беше дълбока прободна, но няма засегнати други важни кръвоносни съдове — югуларната вена и другите вени и артерии са непокътнати, трахеята също не е засегната. Доколкото разбрах, раната е от нож.
Кимнах. Ударът беше замислен да пререже гърлото й и всичко в него. Но Кейт беше направила нещо и го бе предотвратила. Надявах се, че е успяла и да го изрита в ташаците.
— Каква е прогнозата? — попитах.
Той остана мълчалив секунда повече от нужното, след което отвърна:
— Несигурна.