Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Според това, което каза за жените, че са неприкосновени, излиза, че съпругите на господарите ви трябва да взимат решенията. Така ли е?
Кевин бе проследил всяко нейно движение, докато приглаждаше коприните си. Откъсна със съжаление очи от гърдите й и се засмя.
— Отчасти, да, милейди. Но никога открито и не според закона. Влиянието им се упражнява предимно в спалнята.
Въздъхна, сякаш си спомни нещо скъпо за него, и погледът му пак пробяга по разголените й гърди и по крака, показал се изпод полите й.
Мара повдигна вежди. Съзнаваше достатъчно нюанса, за да се изчерви, така че инстинктивно придърпа краката си и се загърна по-добре с халата. В един неловък миг се улови, че не гледа нищо друго в стаята, освен почти голия роб. „Стига!“ — сгълча се наум. В култура, в която голотата беше обичайна, защо се бе притеснила така изведнъж?
Подразнена от грешката си, се взря в очите на Кевин. Каквото и да си мислеше този мъж, той все пак беше нейна собственост. Можеше да заповяда да го убият или да легне с него с еднакво пренебрежение за последствията, защото той беше само вещ. След това се запита защо умът й се беше насочил към спалнята. Стъписана от неочаквания си гняв заради тази глупост, пое дълбоко дъх и отклони разговора колкото може по-далече от всякакви лични неща. Скоро вече се беше увлякла в задълбочено проучване за ролята на господари и господарки на чуждия свят и за техните отговорности. Както и предишната вечер, всяка тема водеше до нова поредица от въпроси и отговори, като Мара предлагаше на Кевин нужните думи, за да придаде плът на описанието на своята страна, Кралството и Островите.
Той беше схватлив и не се нуждаеше от много напътствия. Мара беше впечатлена от способността му да обсъжда толкова много теми. Стаята помръкна — светилникът догаряше. Мара беше твърде увлечена, за да повика слуга да подреже фитила. Луната се издигна зад отворения параван, хвърли меденозлатисто сияние по пода и загърна всичко друго в сянка. Пламъчето се смали още повече. Мара беше напрегната. Под интереса й към света на Кевин гневът й все още тлееше. Споменът за физическия му допир — първия допир на мъж след смъртта на съпруга й — на моменти заплашваше да наруши съсредоточението й. В такива мигове бе нужна цялата й воля, за да не се разсее от разговора.
Кевин приключи с описанието на властта и правата на някакъв вид благородник, наречен „барон“, и замълча, за да отпие глътка сок. Светлината блещукаше по кожата му. Над ръба на чашата очите му обхождаха гънките на тялото й под тънкия копринен халат.
В душата й се пробуди сляпа неприязън и страните й се изчервиха. Тя вдигна ветрилото и се постара да запази лицето си безизразно, докато си вееше. С горчивина осъзна, че новата информация може да я отклони от вътрешните й притеснения само временно.
Сведенията, донесени от Аракаси, бяха по-скоро тревожни, отколкото успокояващи. Това, че враговете й не предлагаха никаква непосредствена заплаха, на която да се противопостави, я караше да се колебае кой фланг да пази. Силите й бяха изтънели, твърде малко хора пазеха твърде широк фронт, докато тя се опитваше да се домогне до изгодна стратегия. Улавяше се, че непрекъснато се притеснява какво би могла да си позволи да загуби — еди-кой си склад или еди-кое си отдалечено стопанство. Дръзката победа, която бе спечелила над Джингу, не я беше заслепила за реалността. Акома все още бяха уязвими. Можеше да е спечелила престиж, но броят на войниците в гарнизоните й не се беше променил. Когато враговете й решаха да тръгнат срещу нея със сила, едно грешно предположение щеше да е опасно, дори фатално.
Културата на Кевин предлагаше странни възгледи, като балсам против непрекъснатите болки от страха. Хрумна й, че трябва да държи варварина близо до себе си, както за да се наложи над него, така и за да взима от тази объркваща съкровищница на идеи, която той носеше със себе си.
Вече бе по-добре запозната с привичките на новите роби и прецени, че ще е най-безопасно да държи подстрекателя им далече от тях. Без Кевин, както бе докладвал главният надзирател на робите, варварите бяха по-малко склонни към недоволство и непокорство. А ако Кевин беше до нея през повечето й ежедневни дейности, то наблюденията му от първа ръка на висшата цуранска култура можеха да му дадат по-добра възможност да приложи ума си в решаването на проблемите й — потенциално безценна перспектива. За тази цел, реши Мара, трябваше да му позволи да научи нещо за залога, който бе изложен на риск. Трябваше да го запознае със своя враг и да му даде възможност да разбере какво ще загуби той, ако Десио от Минванаби победи Акома.