Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Следващия път, в който Кевин подхвърли личен въпрос, Мара притвори клепачи, за да създаде впечатлението за момиче, канещо се да сподели нещо доверително. След това, надявайки се, че постъпва правилно в рамките на неговата чужда култура, го погледна открито.
— Не бива да очакваш, че ще отговоря на това.
Ранимостта, която се прокрадна в думите й, беше отчасти искрена и това порази Кевин. Тя не беше отчуждена или ледена, бе просто млада жена, която се бори да справи с управлението на внушителна финансова империя и с командването на хиляда войници. Мара реагира на смутеното му мълчание със закачливо лукавство.
— Ще действаш като мой личен роб — заяви тя. — Тоест ще ходиш навсякъде, където ходя аз, и ще можеш с наблюдения сам да откриеш отговора на въпроса си.
Кевин се напрегна. Беше доловил пресметливостта зад дяволитостта й и изобщо не му беше смешно. Притесняваше го това, че ще бъде отделен от хората си, както и фактът, че не можеше да отгатне мотива й. Пръстите му разсеяно заиграха с ресните. Мара го наблюдаваше изпод спуснатите си мигли: отново ставаше непокорен. За да не рискува да посегне за втори път на особата й, плесна с ръце на слугите. Сигналът, който използва, също тъй предупреди пазачите зад вратата и те отвориха паравана и застанаха на прага.
— Отведи роба в жилищата — заповяда тя на кланящия се слуга. — До сутринта да му е взета мярка за домашен халат. Ще му бъдат възложени задължения на личен слуга.
Кевин настръхна, щом слугата го хвана за лакътя. Бдителността на стражите не му беше убягнала и с един последен злобен поглед към Мара той се остави да го поведат. Слугата беше с една глава по-нисък от него и той в движение разшири крачката си, така че дребният мъж заподтичва след него да го догони.
На прага Люджан избута шлема си от челото.
— Разумно ли е това, лейди? Трудно можеш да накараш този варварин да се държи цивилизовано, освен ако не го водиш на каишка. Каквото и да кроиш, дори лишен от разум като мен може да види, че той разбира играта ти.
Мара вдигна брадичка.
— И ти ли? — Гледаше го строго, но не можа да скрие веселието си. — Накоя вече ме смъмри вчера, че уча зли неща от демони. Аракаси заяви, че варварите разсъждават криво като потоци, криволичещи в блата, а Кейоке, който обикновено има разум, не иска да каже нищо, което значи, че не одобрява.
— Пропусна Джикан, господарке — подхвърли насмешливо Люджан.
Мара се усмихна, после въздъхна.
— Многострадалният ни Джикан се е обзаложил с кухненския персонал, че моята глутница мидкемийци ще се избият взаимно до следващия сезон. Да не говорим, че дърветата за полята на нийдра ще останат неизсечени и че ще ядем теленца, за да държим ниска цената на зърното.
— Или ще се разорим — добави Люджан с една октава по-високо от обичайното, в лукаво подражание на дразнещото хленчене на хадонрата.
Възнагради го изненаданият смях на господарката му.
— Зъл човек си, Люджан. И ако не беше способността ти да ме разсмиваш непрекъснато, отдавна щях да съм те пратила в блатата да пазиш гъмжащи от насекоми колиби. Остави ме и върви си почини.
— Лек сън, господарке. — Той излезе и затвори паравана, но остави малък процеп, за да може въоръжената помощ да стигне до нея на мига. Мара въздъхна, като видя, че застава пред вратата й, вместо да се оттегли за нощта. Запита се колко дълго може Акома да понесе достоен Ударен водач да стои на пост като обикновен воин пред покоите й.
Десио, ако го научеше, щеше да злорадства.
Аяки сграбчи шепа червена коса.
— Оу! — изрева Кевин, уж че го заболя, посегна към момчето, яхнало раменете му, и го погъделичка по покритите с коприна ребърца. Младият наследник на Акома отвърна с енергичен вой и кикот, при което половината войници от свитата на Мара едва прикриха стъписването си.
Завеските на носилката рязко се дръпнаха и Мара извика:
— Вие, двете деца, няма ли да млъкнете?
Кевин й се ухили широко и погъделичка за последен път Аяки по пръстчето на крака. Малкият се запревива от смях.
— Забавляваме се — отвърна варваринът. — Само защото Десио иска смъртта ти не е причина да си разваляме чудесния ден.
Мара направи усилие да се усмихне. Това, че Аяки и Кевин за първи път бяха посетили кошера чо-джа със свитата й, беше достатъчен повод за весело настроение. Но единият беше твърде малък, а другият — твърде неопитен, за да разбере, че да пратят човек да я повика от кошера предполага притеснително важно събитие. Ако новината бе добра, щяха да изчакат връщането й в имението.