Слуга на Империята

— Използваш дума за рибешки яйца, но намекваш за нещо съвсем различно.

— Заблуда, един вид. — Кевин придружи обяснението си с обичайните си широки жестове. — Ако трябва да се скрие нещо в товар с тиза, обърквате врага, като скривате увити и запечатани пакети във всеки фургон, който вози стока. Тогава врагът трябва или да изтъни силите си и да прихваща всички излизащи кервани, и така да разкрие намеренията си, или да се откаже, понеже ще му коства много усилия.

Аракаси замига бързо. Умът му заработи още по-бързо.

— А копринените мостри няма да са в нито един от тези товари — довърши той, — а скрити някъде другаде, може би дори съвсем видими, там, където наличието на коприна е съвсем обичайно.

Очите на Кевин светнаха.

— Точно така. Бихте могли дори да ги зашиете като хастар на халати й може би дори като отделен товар с шарфове.

— Идеята е разумна — каза Мара, а Аракаси кимна в мълчаливо съгласие. — Бихме могли дори да накараме робите да носят долни халати от фината коприна под обичайните си пътни халати.

В този момент някой отвън почука настойчиво на паравана. Аракаси инстинктивно се затаи в ъгъла си, а Мара попита кой е.

Параванът рязко се дръпна и се показа разрошената Първа съветничка на Акома, със зачервено от вълнение лице. Кейоке се отпусна и напрегнатата му ръка се отдръпна от дръжката на меча, а Накоя се нахвърли разгневена върху господарката си още, докато правеше задължителния поклон.

— Милейди, виж само дрехите си! — бившата дойка завъртя очи към тавана в отчаяние.

Изненадана, Мара погледна домашната си роба, разтворена в горещината и запрашена по яката от посещението на кошера чо-джа.

— И косата ти! — продължи Накоя ядосано и размаха укорително сбръчкания си пръст. — Цялата сплъстена и чорлава, след като трябва да блести от чистота и да ухае. Поне десет слугини ще ни трябват! — След това, забелязала сякаш присъствието на Кейоке чак сега, закудкудяка вбесена: — Вън! Господарката трябва да бъде приведена в приличен вид, и то много бързо.

— Накоя! — сряза я Мара. — Какво ти дава повод да нахлуваш в личния ми кабинет и да се разпореждаш с офицерите ми като с домашни слуги? И защо проблемът с външния ми вид изведнъж се оказа толкова спешен?

Накоя се вцепени като стресната птица джига.

— Кълна се в пресветата Лашима, господарке, как можа да забравиш? Как можа?!

— Да забравя? — Мара избута един паднал кичур коса и я погледна искрено объркана. — Какво съм забравила?

Накоя изпухтя, останала без думи. Аракаси се намеси много предпазливо и отговори вместо нея:

— Милата баба най-вероятно има предвид Хокану от Шинцаваи, чиято свита подминах на пътя от Сулан-Ку.

Първата съветничка на Акома отново си възвърна самообладанието и заговори хапливо:

— Писмото с прошение на младия благородник стоя на писалището ти цяла седмица, господарке. Отговори му, че го приемаш, а сега го оскърбяваш, като не си готова да го поздравиш с пристигането.