Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Мара въздъхна и се отпусна на възглавничките. Влажният въздух я караше да се поти. През нощта беше валяло, защото дъждовният сезон бе започнал. Земята, по която маршируваха войниците й, беше покрита с тънък пласт кал, а падините по пътя, запълнени с локвички вода, искряха като скъпоценни камъни. От многото влага дори и най-обикновените бурени бяха разцъфнали и въздухът бе натежал от ухания. Мара усещаше, че главоболието скоро ще я удари. Миналият месец беше изпънал нервите й, докато изчакваше Минванаби под властта на Десио да установят някаква предсказуема схема. Дотук единственото конкретно нещо, което съобщаваше шпионската мрежа на Аракаси, беше, че Десио е уведомил Военачалника за необходимостта Тасайо да се върне у дома.
Това само по себе си беше застрашително. Тъкмо интелигентността на Тасайо почти бе довела Акома до унищожение, а възстановяването беше твърде отскорошно, за да се понесе поредно голямо поражение.
Докато носилката обръщаше на последния завой по пътя към къщата, Мара изпита опасение, че призивът от нейния Боен водач е заради ход, внушен от Тасайо. Той беше твърде умен, твърде коварен и твърде амбициозен, за да остане дребен играч в редиците на враговете й. На мястото на Десио тя щеше да остави целия конфликт с Акома в ръцете на Тасайо.
— Какво толкова видя, че те учуди? — попита Кевин Аяки. Двамата бързо се бяха сприятелили след заранта, когато момчето се беше опитало да научи огромния варварин как правилно да връзва цурански сандали, макар че то самото всъщност не знаеше. Това, че варваринът беше спечелил момчето, му бе осигурило още малко защита срещу гнева на Мара заради посягането му. Докато опознаваше Кевин, тя усещаше, че в нея се прокрадва нещо, наподобяващо обич към него, въпреки възмутителното му поведение и пълната липса на вежливост.
— Смешна миризма! — извика Аяки, за когото ентусиазмът се измерваше в крясъци.
— Не можеш да видиш миризма — възрази Кевин. — Макар да признавам, че дупката на чо-джа вони като сайвант на мелач на подправки.
— Защо? — Аяки тупна с топчестото си юмруче Кевин по темето, за да подчертае въпроса. — Защо?
Кевин го хвана за глезените и го превъртя от раменете си на кълбо.
— Сигурно защото са насекоми. Буболечки.
Аяки, с главата надолу и зачервен от удоволствие, извика:
— Буболечките не говорят. Те хапят. Дойката ги пляска. — Замълча, люшна ръцете си надолу и се намръщи. — Тя и мен пляска.
— Защото много приказваш — подхвърли Кевин. — А чо-джа са умни и силни. Ако се опиташ да ги плеснеш, ще те стъпчат.
Аяки нададе възмутен вой и се развика, че ще плесне всеки чо-джа, преди да го е стъпкал, а след това нададе нов вой, когато варваринът го подхвърли нагоре и после го върна в ръцете на неодобрително гледащата ги дойка. Бяха стигнали до къщата. Носачите приклекнаха, за да свалят носилката на Мара, а войниците, които я придружаваха и в най-безопасните й работи, застанаха мирно. Люджан помогна на Господарката да слезе, а Джикан я поздрави с дълбок поклон от прага.
— Аракаси и Кейоке чакат в кабинета, милейди.
Мара кимна разсеяно, най-вече защото крясъците на Аяки пречеха на разговора. Кимна и на носача с мострите нова коприна и му каза:
— Последвай ме. — Спря, помисли малко и се обърна към Кевин. — Ти също.
Варваринът потисна подтика си да попита за какво ще е разговорът. След назначаването му в личната свита на Господарката се беше запознал с повечето съветници на Мара, но Началникът на шпионите му беше непознат. Винаги когато той представяше докладите си, Мара го пращаше по някаква друга задача, за да го държи настрана. Кевин беше обзет от любопитство какво може да я е накарало да премисли: вече бе придобил достатъчно усет за политиката на Акома, за да се досети, че причината е важна, дори свързана със сериозна заплаха. Колкото повече наблюдаваше, толкова повече разбираше, че зад уверената поза на Господарката лежат страхове, които могат да съкрушат един по-слаб дух. И въпреки гнева си от това, че се отнасят с него почти като с говорещ домашен любимец, с неохота бе започнал да се възхищава на стоманената й твърдост. Въпреки възрастта и пола си Мара се оказваше противник, от когото трябва да се боиш, и водач, заслужаващ да му се подчиниш.
Кевин пристъпи след Господарката в сумрачния коридор. Люджан вървеше на стъпка пред него. Ударният водач щеше да стои на пост пред вратата на кабинета по време на заседанието не само за да пази господарката си, но и за да не позволи някой слуга да се задържи в коридора и да подслуша. Въпреки че бе проучил грижливо всеки домашен слуга в имението, Аракаси продължаваше да настоява Мара да взима предпазни мерки. Знаеше се, че верни на пръв поглед слуги може да затънат в безчестие и да се поддадат на подкупи, а един небрежен по отношение на сигурността владетел можеше да ги тласне към измяна. На воини, заклели се в служба, и на висши съветници можеше да се разчита, но тези, които събираха плодове и се грижеха за цветята в градината, можеха да служат на всеки господар.