Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Параваните в кабинета бяха спуснати, от което въздухът беше влажен и душен. Увенчаният с пера шлем на Бойния водач се открои като сянка в сумрака. Кейоке седеше с търпението на похабено от времето изваяние на възглавничките. Оръжието му в канията лежеше на коленете му, сигурен знак, че докато е чакал господарката си, е огледал острието за дефекти, които само неговите очи можеха да различат — ако не се полагаха грижи, оръжията на цураните от втвърдена кожа можеха да се нацепят и воинът да остане обезоръжен.
Мара кимна за поздрав, смъкна горния си халат и разхлаби пояса си. Кевин се постара да не зяпне, докато тя оправяше тънката коприна на леката си долна роба по лепкавата си от пот кожа. Колкото и да внимаваше, се възбуди от гледката на оголените й гърди. В смущението си скришом придърпа слугинската си ливрея, за да го прикрие. Колкото и често да си напомняше, че тук представите за скромност се различават от тези на родната му Мидкемия, не можеше да свикне с небрежната голота, възприета от жените на Келеуан заради климата. Толкова се беше увлякъл в усилието да скрие неволната реакция на тялото си, че едва чу думите на Мара, когато тя освободи слугинята си и седна.
— Какво имаш да докладваш?
— Имало е набег — каза Кейоке. — Много малък, извършен от Минванаби срещу керван с тиза.
Мара оправи кичур разхлабена коса, помълча и попита:
— Значи нападението дойде, както предсказа агентът на Аракаси?
— Дори броят на войниците беше точен. Не е добре това, господарке. Като че ли няма никакво стратегическо значение. Объркващо е.
— А ти мразиш обърканите неща — заключи Мара. — Предполагам, че войниците на Минванаби са били разбити?
— Убити, до крак. Сухият тон на Кейоке не издаваше особено задоволство от победата. — Един отряд по-малко да тормози границите ни, ако Десио избере войната. Но ме притеснява нелепостта на нападението. Воините загинаха като мъже, заклели се за доблестно самоубийство, а не като хора, решени да постигнат цел.
Мара прехапа устна. Лицето й помръкна. После попита сякаш въздуха:
— Ти какво мислиш?
Нещо в сенките се раздвижи и Кевин се сепна. Погледна по-внимателно и успя да различи слаба фигура, която седеше неподвижно. Свръхестественото спокойствие на непознатия беше причината да не го забележи досега. Гласът му бе сух и шепнещ, но при все това категоричен.
— Лейди, не мога да предложа особено проницателно мнение. Засега не разполагам с агент, който да е посветен в тайните съвети на Десио. Той обсъжда намеренията си само с Първия съветник Инкомо и с братовчед си Тасайо. Първият съветник, разбира се, не е податлив на клюки или на пиене, а Тасайо не споделя с никого, дори с воина, който беше негов учител в детството. При тези обстоятелства е добре да знаем, че агентите ни са докладвали точно.
— Какво е предположението ти тогава?
Аракаси помълча дълго, преди да отговори:
— Сигурен съм, че Тасайо командва. Умът му е един от най-лукавите и острите, на които съм се натъквал. Послужи добре на лорд Джингу в унищожаването на Тускай. — Всички, освен Кевин знаеха, че Аракаси е служил на падналия дом Тускай, преди да мине на служба при Мара. — Тасайо е много остър меч в ръцете на господаря си. Но след като работи под негови указания… трудно е да се прецени какво би направил. Мисля, че засега сондира. Възможно е на воините му да е заповядано да умрат, за да може да провери нещо за дома Акома. Смятам, че това е хитрост.
— С каква цел?
— Ако знаехме, господарке, щяхме да планираме противодействия, вместо да разсъждаваме над възможности.
Мара замълча напрегнато.
— Аракаси, възможно ли е сред нас да има шпионин?
Кевин загледа с любопитство как Началникът на шпионите отново застина смълчан. Внимателното наблюдение показваше, че мъжът умее да се вмести в заобикалящата го среда така, че да се слее с нея.