Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
По някаква странна причина искаше да надиграе този мъж в интимна версия на Великата игра. Предизвикателството се оформи в мига, в който той я беше принудил да се подчини на неговите правила. „Добре — помисли тя, докато го гледаше, — ти създаде правилата, но все пак ще загубиш“. Не разбираше защо е важно да надвие този роб, но намерението да го направи не отстъпваше на желанието й да види Минванаби рухнали в прахта. Кевин трябваше да й се подчини във всяко отношение, да й предложи същото неоспоримо покорство като всеки друг член на домакинството й.
Кевин беше при нея вече от десетина минути и я чакаше търпеливо да приключи с четенето на разни доклади. Тя направи първия ход, като каза:
— Искаш ли нещо за пиене? Разпитът може да се окаже дълъг.
Той прецени думите й достатъчно добре, за да разбере, че не предлага помирение, и поклати глава. След нова пауза тя попита:
— На вашия свят възможно ли е роб да се освободи?
Устата на Кевин се изви в насмешка.
— Не в Кралството, защото там като роби се продават само осъдени до живот престъпници. Но в Кеш и Квег роб, който е угодил на господаря си, може да си спечели свободата като награда. Или може да избяга и да се прехвърли през границата. Случва се.
Мара се загледа в ръцете му. Пръстите му перваха ресните един след друг. Чувствата му можеха да се прочетат като на свитък. Разсеяна от неговата откритост, Господарката направи усилие да продължи посоката на мисълта си, да проучи невероятната си хипотеза още стъпка напред.
— И след като прехвърли границата, такъв беглец би могъл да натрупа богатство и да живее с чест сред другите хора?
— Да. — Кевин тупна коленете си с длани и отвори уста да добави още, но Мара го прекъсна:
— В такъв случай вярваш, че ако намериш път обратно през разлома до вашия свят, би могъл да си възвърнеш позицията, честта и титлата си?
— Лейди — каза Кевин с покровителствена усмивка, — не само бих си възвърнал предишната позиция. Бих си спечелил почести с това, че съм успял да избягам от враговете си, че отново заставам на бойното поле срещу тях и давам надежда на бъдещи пленници, че могат също да намерят свобода. В моята страна за един пленен войник да избяга… е дълг.
Мара повдигна вежди. Отново бе принудена да преосмисли възгледите си за чест и вярност и кое е най-важното за човек. Думите на варварина звучаха логично по някакъв странно обезпокояващ начин. Тези хора не бяха необуздани или глупави, просто действаха според принципите на някаква странна култура. Тя упорито заразчепква тази идея. Ако в обществото на Кевин непокорството му се възприемаше като героизъм, то в поведението му имаше някакъв извратен смисъл. Да водиш с личния си пример беше идеал, познат на цураните. Но да търпиш унижение… падение… за да можеш един ден да се върнеш и отново да се опълчиш на врага… Главата й се замая от идеи, които до този момент беше смятала за напълно противоречиви.
Бавно отпи от студения плодов сок. Опасно запленена, като дете, на което са показали запретени ритуали в тайна храмова зала, се замисли над факти, режещи като острия ръб на меч: в Мидкемия доблестните мъже не нараняваха жени и честта не умираше с плена. Роби можеха да се превърнат в нещо друго. Какво тогава отсъждаха боговете за хора, изгубили душите си приживе? Какво положение можеше да лиши човека от чест по-лошо от робството? В рамките на културата на този мъж честта се придобиваше с придържането към странния им морален кодекс, а на ранга се гледаше като на временна ситуация, вместо като на житейска съдба. Кевин се държеше като свободен човек, защото не мислеше за себе си като за роб, а по-скоро като за пленник. Мара заоправя халата си, за да прикрие вълнението си, породено от „логика“, граничеща с ерес на Келеуан.
Тези варвари бяха по-опасни дори, отколкото си представяше Аракаси, защото приемаха за даденост неща, които можеха да преобърнат обществото на цураните с главата надолу. Мара искрено вярваше, че ще е по-безопасно за нейния народ, ако заповяда всичките й варвари да бъдат екзекутирани. Но рано или късно някой щеше да се възползва от тези гибелни идеи и щеше да е глупаво да остави възможността в ръцете на враг. Отхвърли безпокойството си с груб опит да се пошегува.