Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Знаеш ли какви са ми силите? — повтаря момчето.
Кенет неохотно изпуска мъжа от поглед. Нике започва да брои на пръсти, докато говори:
— Мога да се справя с всички електрически покемони, огнени покемони, отровни покемони, каменни покемони и стоманени покемони. Те не могат да ме победят. С тях съм сигурен. Но не мога да се бия с летящи покемони, нито с тревни покемони и покемони насекоми.
— Така ли? — пита Кенет разсеяно и му се струва, че мъжът спира пред един прозорец. Изглежда, като че ли се преструва, че търси нещо, но всъщност се навежда към прозореца.
— Слушаш ли? — притеснено пита Нике.
Кенет се опитва да му се усмихне окуражаващо. Но когато обръща поглед към прозореца, мъжът е изчезнал. Кенет присвива очи към прозореца на първия етаж, но не може да види дали е отворен.
— Не понасям вода — тъжно казва Нике. — Водата е най-лоша, не понасям вода, много ме е страх от вода.
Кенет се освобождава внимателно от ръката му.
— Изчакай малко — казва той и прави няколко крачки към прозореца.
— Колко е часът? — пита Нике.
— Часът ли? Шест без петнайсет…
— Тогава трябва да тръгвам. Той ще се ядоса, ако закъснея.
— Кой ще се ядоса? Баща ти ли ще се ядоса?
Нике се смее.
— Та аз нямам баща!
— А майка ти?
— Не, Ариадос ще се ядоса, ще идва да взима неща.
Нике гледа колебливо към Кенет, после свежда поглед и пита:
— Ще ми дадеш ли пари? Защото, ако нямам достатъчно, той трябва да ме накаже.
— Чакай малко — казва Кенет, който е започнал да внимава какво казва Нике. — Уайлорд ли иска пари от теб?
Те излизат заедно от кафенето и Кенет повтаря въпроса си:
— Уайлорд ли иска пари?
— Глупав ли си? Уайлорд? Той би ме погълнал… но те… другите, те могат да плуват към него.
Нике поглежда зад себе си. Кенет повтаря:
— Кой иска пари?
— Ариадос, нали ти казах — нетърпеливо отговаря момчето. — Имаш ли пари? Мога да направя нещо, ако ми ги дадеш. Мога да ти дам малко сила…
— Няма нужда — казва Кенет и изважда портфейла си. — Двайсет крони стигат ли?
Нике се смее очарован, пъха банкнотата в джоба си и започва да тича по улицата, без да каже „Довиждане“.
Кенет стои неподвижно и се опитва да разбере какво е казало момчето. Не може да свърже това, което Нике му разказа, в цялостна картина, но все пак тръгва след него. Когато заобикаля ъгъла, Нике седи и чака на светофара. Става зелено и той пресича бързо. Изглежда, е тръгнал към библиотеката до квадратния площад. Кенет го следва по улицата, застава до един банкомат и изчаква. Нике отново е спрял. Той крачи нетърпеливо около фонтана пред библиотеката. Мястото е слабо осветено, но въпреки това Кенет вижда как Нике през цялото време опипва пръстта в джоба на панталона си.
Изведнъж едно по-малко момче минава право през храстите до сградата на държавните зъболекари и излиза на площада. То се приближава към Нике, спира пред него и казва нещо. Нике веднага ляга на земята и подава парите. Момчето ги брои и после потупва Нике по главата. После изведнъж хваща Нике за яката, влачи го до фонтана и натиска лицето му във водата. Кенет понечва да се затича натам, но се принуждава да стои неподвижен. Тук е, за да намери Бенджамин. Не трябва да изплаши момчето, което може би е Уайлорд или би могло да го отведе до Уайлорд. Кенет стои с напрегнати, стиснати челюсти и брои секундите, преди да се втурне към тях. Нике рита и размахва крака и той вижда необяснимото спокойствие по лицето на другото момче, когато го пуска. Нике седи на земята до фонтана, кашля и се оригва. Момчето потупва за последно Нике по рамото и си тръгва.
Кенет бърза след него през храстите и надолу по калната наклонена поляна, водеща до една пътека. Следва го покрай висок жилищен комплекс и до един вход, ускорява крачка и хваща вратата, преди да се затвори. Кенет се качва в асансьора и вижда, че копчето на шестия етаж свети. Той също слиза на шестия етаж, преструва се, че търси нещо в джобовете си, вижда как момчето отива до една врата и изважда ключ.
— Момче — казва Кенет.
Момчето не реагира и Кенет отива до него, хваща якето му и го обръща.
— Пусни ме, старче — казва момчето и го гледа в очите.
— Знаеш ли, че е забранено да изнудваш хора за пари?