Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
А ако ти кажа да ме ухапеш, мило ли ще ти се стори? Слушай и не се дръж като слабоумна. Трябва да си поговориш със земята, или какъвто там начин имаш за комуникация с нея, и да провериш какво можеш да научиш за Светлината и Мрака. Нали разбираш, с главни букви. Също така се ослушвай дали някое дърво или нещо подобно няма да ги подхвърли някоя дума за два бика.
Бикове? Имаш предвид нещо като крави?
- Ти не беше ли селянка? Как е възможно да не знаеш какво е бик?
- Виж какво, Афродита, само защото не съм от някой голям град не значи, че автоматично разбирам от крави. Мамка му, аз дори не харесвам коне.
- Заклевам се, ти си някой мутант - каза Афроди та. -Бикът е мъжка крава. Дори пуделът на майка ми го знае. Концентрирай се малко, важно е. Трябва да идеш да питаш шибаните тревички за някаква древна и варварска религия или митология... или каквото е там, която включва два борещи се бика, бял и черен. Много мъжествени, водещи вечната битка между доброто и злото.
- Това какво общо има със Зоуи?
- Предполагам, че това по някакъв начин ще отвори на Старк вратите към Отвъдното, без да се налага да умира реално. Понеже умирането не е помогнало на предишните воини, които са искали да спасят своите Жрици.
- И кравите ще свършат тази работа? Как? Та те дори не могат да говорят.
- Бикове. Следиш ли ми мисълта? Не говоря за някакви си животни, а за първичната сила, която те символизират. Биковете изобразяват тази сила.
- Значи все пак не могат да говорят?
- Ох, мамка му! Може и да могат, може и да не могат! Това е някаква супер стара магия. Кой би могъл да знае какво изобщо могат? Просто проумей следното: за да се добере до Отвъдното, Старк не може да е цивилизован и модерен тип. Ще трябва да разбере как да бъде много повече от това, да намери Зоуи и да я защити, без да бъдат убити и двамата. А тази древна религия може да ни е от помощ.
- Струва ми се, че има смисъл в това. Като си представя Калона, не го свързвам точно с модерен тип. - Стиви Рей замълча за миг и призна пред себе си, че в действителност мислеше за Репхайм, а не за баща му. - А и той определено притежава някаква първична сила.
- И също така се разхожда в Отвъдното, без да е мъртъв.
Което Старк също иска да направи.
- Така че тичай да си поговориш с цветенцата за биковете и прочее - каза Афродита.
-Отивам да си поговоря с цветенцата - отвърна Стиви Рей.
И ми се обади, когато ти кажат нещо.
- Добре, ще се постарая.
- Бъди внимателна - каза Афродита.
- Видя ли, че можеш да бъдеш мила? — отвърна Стиви Рей.
- Преди да си се разтопила от кеф, искам да ми отговориш на един въпрос; с кого се Обвърза, когато нашата връзка се разпадна?
Стиви Рей се вцепени:
- С никого.
- Това значи, че е някой адски неподходящ. Кой е. някой от червените загубеняци ли?
Афродита, казах вече, никой.
- Да, това го схванах. Виж какво, едно от нещата, които мога благодарение на пророческата си дарба, е да чувам разни работи, но не с ушите си.
- Мога да кажа само, че си си загубила ума.
- Пак ти казвам, внимавай. Усещам странни вибрации от теб и те ми подсказват, че си в голяма опасност.
- Мисля, че си въобразяваш някакви неща, за да прикриеш лудостта си.
- А аз мисля, че криеш нещо. Така че нека засега просто да се съгласим да не сме на едно мнение.
- Отивам да говоря с цветенцата относно кравите. Чао, Афродита.
- Бикове, глупачке.
Стиви Рей отвори и тръгна да излиза от стаята си, все още намръщена заради коментарите на Афродита, и едва не налетя на Крамиша, която беше вдигнала ръка, за да почука на вратата. И двете подскочиха, а после Крамиша поклати глава:
- Не прави такива странни работи. Започвам да си мисля, че не си нормална.
- Крамиша, ако знаех, че си отвън, нямаше да подскоча, като отворих вратата. А и никой от нас не е нормален.
- Говори за себе си. Аз съм си добре. Имам предвид, че нищо ми няма. Ти, от друга страна, си голяма бърканица,
- Едва не изгорях на онзи покрив преди два дни. Мисля, че това ми дава правото да изглеждам зле.
- Не изглеждаш никак зле - каза Крамиша и наведе глава настрани. Днес си беше сложила жълта перука, в тон с блестящите, жълти сенки на очите. - Всъщност изглеждаш доста добре. Цялата си розова, както изглеждат белите, когато са здрави. Малко ми напомня на розовата кожа на малко прасенце.
- Крамиша, заклевам се, главата ме заболя. За какво говориш?
-- Исках просто да кажа, че изглеждаш много добре, но не се държиш добре. Нешо не ти е наред тук и тук - каза тя и посочи сърцето и главата на Стиви Рей.
- Имам много проблеми - отвърна тя уклончиво.