Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Ще те спипаме! — крещяха те.
Но той не беше толкова тъп и не скочи.
Мейнард Ривас убеди един от строителните работници да го качи в кофата на крана и да го доближи до аварийните стълби. После изненада фантома с думите:
— Не искаш ли вече да дишаш въздуха ми? Не искаш ли да ме виждаш? Добре тогава, сбогом.
И докато радиоговорителят разсъждаваше, че самоубийството означава край на шепота „духач“ в полицейските микрофони, Ривас смело скочи от крана на аварийните стълби и сграбчи фантома под мишница като футболна топка. Но не остана за дълго герой.
Краят на кариерата му в областната полиция на Лос Анджелис бе сложен от една южноамериканска риба. Всъщност бяха няколко и преди всичко нямаха работа в Северна Америка.
Мейнард осигуряваше подкрепления на ченгетата от отдел „Наркотици“, които извършваха обиск на къща на стойност един милион долара в подножията на планините. Хванаха само двама перуанци, наркодилъри, и един източноевропеец, студент, дошъл да си купи дрога. В него намериха малко кокаин. Студентът се оказа син на български дипломат. Бащата имаше дипломатически имунитет и твърдеше, че децата му също се ползват с протекции.
Обискът донесе много разочарования и шест от ченгетата бързо напуснаха къщата. Двама униформени, единият от които Мейнард Ривас, останаха с тримата арестанта, докато цивилните полицаи претърсваха къщата за гости в задния двор.
Най-дребният перуанец погледна едното униформено ченге, после Мейнард Ривас, и попита:
— Сеньор, може ли да поговорим насаме?
Ривас, който беше около три пъти по-едър от перуанеца, не се страхуваше от номера, особено след като тримата заподозрени бяха с белезници.
— Дръж ги под око — каза той на партньора си и заведе дребния перуанец в преддверието.
— Ако ми махнеш белезниците, ще ти покажа къде е кокаинът — рече пласьорът на дрога.
— Нима? Приличам ли ти на човек, току-що излязъл от вигвама? Щом искаш да ни кажеш къде е белият прах, направи го така, както си с белезниците. Всъщност, кажи на ченгетата от отдел „Наркотици“. Аз съм тук само като бавачка.
— Те ме удариха по лицето. Нищо няма да им кажа. Ако кажа на някого, ще е на теб или на никого.
— Тогава кажи ми.
— Моля те, сеньор, китките ми! Много ме боли. Нали ме претърси. Аз съм дребен, а ти си великан.
Мейнард се поколеба за миг, но реши, че ако този келеш го изработи, ще трябва да се върне в резервата и да остане там до края на живота си.
— Ще се държим за ръце, докато ми показваш къде е наркотикът — каза Ривас, махна белезниците на перуанеца и му позволи да разтрие китките си, за да възстанови кръвообращението.
— Много ти благодаря, сеньор. Моля те, ела с мен и ще ти дам онова, което искаш.
Оказа се аквариум с риби. И то какъв! Заемаше по-голямата част от хола, съдържаше четиристотин и петдесет литра вода, беше осветен и осигуряваше убежище на двадесет риби — странни, черни, с големи зъби.
— Там вътре! — прошепна перуанецът.
— Тихо, козел такъв! — изрече другият на испански и се опита да скочи от канапето, но партньорът на Мейнард го блъсна обратно.
— Там ли? — посочи Ривас.
— Да — кимна дребният мъж.
На дъното на аквариума имаше найлонова торба. Кокаинът беше замаскиран в белия материал на дъното. Изглеждаше най-малко килограм и половина. Мейнард Ривас започна да навива ръкавите си, надявайки се, че ще изненада приятно ченгетата от отдел „Наркотици“, които след няколко минути щяха да се върнат в къщата.
— Това са пирани, сеньор — спокойно каза перуанецът.
— Пирани!?! — възкликна партньорът на Ривас и остави пленниците за миг, за да се приближи до огромния аквариум, който беше поставен на височината на очите върху масивен шкаф.
До аквариума имаше кутия с инструменти. Ченгетата се удивиха на хищните риби, които плуваха в лудешки кръгове, изучавайки лицата пред стъклото с безизразни обезумели очи.
— Пирани! — изрече Мейнард.
— Пирани! — повтори партньорът му.
— Френски ключ! — рече перуанецът и грабна френски ключ от кутията с инструменти, после изпълни удара, с който Джими Конърс посрещаше сервис — хвана го с две ръце и подскочи. И разби аквариума.
И в следващия миг всички започнаха да крещят и да подскачат.
— Риби убийци! Риби убийци!
— Внимавай! Внимавай!
— Гледай в краката си! Гледай в краката си!
Пираните полетяха към пода и се посипаха върху едрия индианец, който се пързаляше из стаята. Дребният перуанец извади отнякъде автоматичен пистолет, четиридесет и пети калибър, и хукна към задната врата.