Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита Ото.
— Тогава вече бях работил за семейство Уотсън от около шест месеца и чух как господин Уотсън описа Джак на полицаите. Каза, че бил умен, свестен и ученолюбив студент. Да, Джак наистина беше такъв, но…
— Какво?
— Джак често идваше в Палм Спрингс през почивните дни, но никога, когато тук имаше хора. И не искаше родителите му да знаят. Каза ми да не го издавам.
— Попитахте ли го защо?
— Да. Отговори, че баща му се отнасял с него като с хлапе и може би шпионирал наоколо.
— Да шпионира?
— Сержант, Джак беше великолепен двадесет и една годишен младеж! Когато излизаше вечер, мислех, че отива на дискотека. Искам да кажа, че имаше годеница, но от Сан Диего и Лос Анджелис идват много хубави момичета. Знаете какво е да си млад.
Сидни погледна Ото и попита:
— Нещо друго?
— Мислите ли, че може да е бил отвлечен от къщата? — добави Ото.
— Не — отговори Харлан и очите му се напълниха със сълзи за Джак Уотсън. — Вярно, нощем наоколо е тъмно и сме близо до гетото, но всички имат всевъзможни алармени системи. Пък и хората са внимателни. Възрастните богаташи предпочитат мрака пред уличното осветление, което не им дава да заспят. Не искат дори полицейски хеликоптери. Лягат си в девет часа.
— Инфрачервените сензори на оградата още ли работят? — попита Сидни и стана.
— Мисля, че да.
— Винаги ли ги включвате?
— О, да. Преди да си легна и преди да изляза. Но понякога, когато се почувствам самотен, едва ли не бих се зарадвал и на крадец. Е, ако не е зъл.
— Внимавайте, Харлан! — предупреди го Ото. — Понякога непознатите компаньони в леглото си правят лоши шеги.
7.
Оръжието
Полицай Барни Уилсън би направил безпрепятствена кариера в долината Коачела, ако не се беше включил в лейбъристкото движение. Кариерата му вървеше някак успоредно с тази на Роналд Рейгън, тоест стремглаво, докато не произнесе реч в защита на свой колега, който се кандидатираше за президент на полицейския синдикат. Но Барни Уилсън никога нямаше да изнесе онази реч, нито каквато и да е друга реч, ако не беше лекарят от пустинята, който по време на годишния профилактичен преглед извика двадесет и девет годишния полицай в кабинета си и му съобщи първо добрата новина. Не, не беше болен от гонорея, както се бе опасявал. Можел да задържи любовницата си и не било необходимо да прави самопризнания пред съпругата си. Лошата новина беше, че щеше да има тази любовница само още две години. А също и съпругата си.
Стъписан, Барни Уилсън се вторачи в лекаря, който изглеждаше малко смахнат.
— Имате червени кръвни телца в урината. Остър гломерулонефрит. Може би две години — каза лекарят, поглеждайки часовника на стената, защото имаше уговорка за голф.
И през следващите три седмици се роди легендата на долината Коачела. Барни Уилсън се застъпи за свой приятел и се опълчи срещу цялото полицейско управление по време на една стачка с неясни искания. И след като изпи двадесет и две бири за три часа, той заяви, че шефът на полицията е надут задник и скромен колкото Фидел Кастро, Муамар Кадафи и Барбра Стрейзънд, взети в едно. За радост на ченгетата, носещи протестни лозунги, той каза, че трябва да саботират с динамит специалната възглавничка, успокояваща хемороидите на шефа, и да сложат тротил в цигарите му.
И тъй като неизлечимо болният човек не знае граници, Уилсън достави удоволствие на тълпата от непокорни ченгета, като нарече шефа пластмасова кукла. В края на подстрекателската си реч, докато всички местни репортери щракаха като обезумели с фотоапаратите, Уилсън рече, че шефът управлява отдела си като бананова република и с насълзени очи от мисълта за неизбежната си кончина, съпътстван от гръмки аплодисменти, завърши с думите: „Дайте ни свобода или смърт! Съжалявам, че имам само един живот, който да посветя на моя синдикат!“.
Оттогава Барни Уилсън стана известен в цялата долина като Нейтан Хейл Уилсън6 и бе избран за президент на полицейския профсъюз.
После, за да достави удоволствие на натъженото си семейство, той отиде при хематолога на майка си. Лекарят го попита дали е боледувал от грип, преди да му направят изследванията, станали повод за лошата вест. Получавайки утвърдителен отговор, той го попита дали е правил кросове по време на първите изследвания и когато Уилсън отново каза „Да, колко мислите, че ми остава да живея“, лекарят въздъхна:
6
Американски революционер и патриот, обесен като шпионин от британците (1755–1776). — Б.пр.